Аз харесвах Питър Ланг, помисли си той.
А Питър Ланг беше влюбен в Хуана.
Когато наближи Хюстън, той се обади от монетния автомат на една отбивка за камиони. Мисълта, че единственият човек от света на Брендън Бюканън, който имаше някакво значение за него, беше Холи Маккой, едновременно му се нравеше и го смущаваше. Познаваше я само от няколко дни. Тя представляваше заплаха за него. И все пак той изпитваше непреодолимо желание да я защити, да направи всичко възможно тя да се измъкне от опасната ситуация, в която сама беше попаднала, защото беше започнала да го разследва. Мислеше, че беше убедил майора, капитана и Алън, че тя наистина е решила да се откаже от статията. Съществуваше голяма вероятност те да я оставят на мира. А полковникът? Дали полковникът щеше да се съгласи с тяхната препоръка?
Бюканън не лъжеше, когато им беше казал, че Холи е отлетяла за Вашингтон, както не лъжеше и когато им беше заявил, че е успял да я изплаши достатъчно, за да прекрати журналистическото си разследване. И все пак той трябваше да направи всичко възможно, за да затвърди това нейно решение. Тъй като предполагаше, че телефоните й ще бъдат подслушвани, той й беше казал, че ако се наложи да остави съобщение на телефонния й секретар или на някой от колегите й във „Вашингтон поуст“, ще използва името Майк Хамилтън. Но когато се обади в редакцията на вестника, тя беше там.
— Как си?
— Чудя се дали не направих грешка — отговори Холи.
— Не беше грешка, повярвай ми.
— Какво стана при теб? Успя ли да ги убедиш?
— Все още не знам.
— О.
— Да, „О“. Изпрати ли им това, което обеща?
— …Все още не.
— Направи го!
— Просто… Материалът е толкова добър. Не ми се иска да…
— Направи го! — повтори Бюканън. — Не ги ядосвай!
— Чувствам се като истински страхливец, че се отказах от статията.
— Много пъти съм вършил разни неща, само за да не се чувствам като страхливец. Сега излиза, че просто не си е струвало. Трябва да вървя. Най-добрият съвет, който мога да ти дам, е… — искаше му се да я окуражи по някакъв начин, но нищо не му идваше на ум. — Престани да мислиш за смелост и страх. Просто прави това, което здравият разум ти подсказва.
Той остави слушалката, запъти се бързо към наетия Таурус, влезе в него и се включи в потока от коли по магистралата, като присвиваше болезнено очи от светлината на слънцето, което беше слязло ниско на запад пред него. Въпреки очилата „Рей-Бан“, които беше купил на обед от Бюмон, имаше чувството, че слънчевите лъчи пронизват като нажежени шишове очите му и се забиват в черепа му.
Прави това, което здравият разум ти подсказва?
Бива те да даваш съвети. Но самият ти никак не обичаш да се вслушваш в тях.
Малко след девет часа вечерта той излезе от ниските, тревисти, често осеяни с дървета хълмисти равнини на Източен Тексас и пред очите му се появиха светлините на Сан Антонио. Преди шест години, когато навлизаше в ролята на Питър Ланг, той беше прекарал няколко седмици тук, за да се запознае с родния град на своя герой. Беше направил обичайните за всеки турист неща — беше посетил Аламо (името, както беше научил, означаваше на испански „топола“), както и реставрирания дворец на испанския губернатор, мисията Сан Хосе и Ла Валита (или Селцето), построена отново част от основаното на това място през осемнадесети век испанско поселище. Беше прекарал доста време в Ривъруок, оформения в испански стил търговски център край живописните брегове на река Сан Антонио.
Но той беше прекарал и доста време из предградията, в едно от които — Касъл Хилс — живееха родителите на Хуана. Хуана беше използвала фалшиво име, в случай че някой враг откриеше кои са родителите й и отидеше в Сан Антонио да ги разпитва за нейния предполагаем съпруг. Нямаше нужда — всъщност, това беше противопоказно — Бюканън да се запознава с родителите й. Той обаче знаеше къде живеят и пое право към дома им, като няколко пъти обърка посоката, изненадан въпреки това, че помни толкова неща от предишното си посещение в града.
Родителите на Хуана живееха в двуетажна тухлена къща с грижливо поддържана морава отпред и високи сенчести дъбове. Когато Бюканън спря наетия Таурус до тротоара, видя че лампите, по всяка вероятност във всекидневната, светят. Той излезе от колата, заключи я и огледа отражението си в прозореца на предната врата, осветен от уличната лампа. Изпитото му лице изгледаше уморено, но след като се среса и пооправи дрехите си доби спретнат и приличен вид. Все още носеше кафявото спортно сако, което беше взел от стаята на Тед в Ню Орлиънс. Беше му малко широко, макар и не толкова, че да прави неприятно впечатление, затова пък добре прикриваше пистолета, който беше затъкнал в колана си преди да излезе от колата.