През по-голямата част от тази вечер Дънкан беше слушал смеха на публиката от някакъв комедиен сериал. Сега, щом чу входния звънец и съпруга, който каза на съпругата да види кой е, той включи няколко магнетофона и намали звука от предавателя в дневната, като в същото време увеличи звука на този в коридора отпред.
Дънкан разбираше испански. Това беше една от причините, заради които беше избран да наблюдава къщата и от самото начало на разговора бе застанал нащрек. Защото непознатият, който беше казал, че името му е Джеф Уокър, беше попитал за Хуана Мендес.
Хоп, помисли си той, този път работата е сериозна. Най-после някакво раздвижване.
Докато жадно слушаше и нагласяше потенцинометрите, за се увери, че магнетофоните записват всяка дума, той натисна един от бутоните на клетъчния си телефон. Номерът, на който искаше да се обади, беше програмиран в паметта на телефона.
— Познавате дъщеря ми? — казваше на испански госпожа Мендес.
Мъжът, който се беше представил като Джеф Уокър, обясняваше, че познавал Хуана от армията, от Форт Сам Хюстън.
Притиснал телефона до лявото си ухо, Дънкан чу как той иззвъня.
Мъжът, който се беше представил като Джеф Уокър, говореше за някакво куче, което Хуана имала. Който и да беше този тип, той определено я познаваше добре.
Клетъчният телефон иззвъня втори път.
Сега Джеф Уокър разказваше как Хуана се хвалела с царевичните питки с пилешка плънка, които майка й правела.
Доста се стараеш, а, приятелче? — помисли си Дънкан. Внезапно някой отговори по телефона, приятен мъжки глас, който прозвуча сред пукането на статичното електричество.
— Тъкър слуша.
— Тук Брадли. Мисля, че играта започва да става интересна.
— Защо Хуана не ме е водила у вас? — като продължаваше да говори на испански, Бюканън повтори въпроса, който майката на Хуана му беше задала. — Знаете ли, аз самият се питах защо. Мисля си, че тя не беше сигурна дали вие и съпругът ви ще ме одобрите.
Това беше доста рисковано от страна на Бюканън, но той трябваше да направи нещо, за да разсее подозренията й. Нещо не беше в ред, не знаеше какво точно, но си помисли, че ако я накара да започне да се оправдава за едно, тя може би ще му подскаже нещо друго.
— Защо да не ви одобрим? — попита майката на Хуана. В тъмните й очи проблесна едва прикрито раздразнение. — Защото сте бял? Това е лудост. Половината от служителите на съпруга ми са бели. Много от приятелите на Хуана в гимназията бяха бели. Тя знае, че не страдаме от предразсъдъци.
— Съжалявам. Не това имах пред вид. Хуана ми каза — всъщност, наблегна на това — че вие нямате нищо против, ако се среща с човек, който не е от латиноамерикански произход.
— Защо тогава да не ви одобрим? — в тъмните очи на майката на Хуана отново проблесна раздразнение.
— Защото не съм католик.
— О! — гласът й омекна.
— Хуана казваше, че много пъти сте й повтаряли, че това е едно от нещата, които очаквате от нея… че ако има сериозни намерения към някой мъж, той трябва да бъде католик… защото искате да сте сигурни, че внуците ви ще бъдат възпитани в тази религия.
— Да — майката на Хуана преглътна. — Това е вярно. Често й го повтарях. Очевидно… вие добре я познавате.
Прекъсна я груб мъжки глас, който долетя от къщата.
— Анита, с кого говориш? Защо се забави толкова?
Майката на Хуана погледна към вратата на дневната.
— Почакайте тук — каза тя на Бюканън и затвори входната врата.
Бюканън се почувства уязвим. До слуха му достигнаха приглушени думи.
Майката на Хуана се върна.
— Заповядайте, моля.
Тя обаче не изглеждаше във възторг, че го покани и не скри това, когато заключи вратата зад тях и съпроводи Бюканън до дневната.
Дневната беше свързана със сводест проход към кухнята и Бюканън веднага усети миризмата на олио, подправки, лук и пипер, останала от вечерята. В стаята имаше твърде много мебели, най-вече тапицирани кресла и различни дървени масички. На стената беше окачено разпятие. В едно кресло с подвижна облегалка седеше нисък, около петдесетгодишен мъж с широки гърди, катраненочерна коса и очи, по-тъмни от тези на съпругата му. Лицето му беше закръглено, но с груби черти. Носеше работни обувки и син гащеризон, на който беше зашита емблема „МЕНДЕС МЕКАНИКС“. Бюканън знаеше от Хуана, че баща й притежава шест гаража в града. Той пушеше пура и държеше в ръката си бутилка бира „Корона“.