— Кой си ти? — Бюканън едва чу въпроса сред смеха, който се разнасяше от телевизора.
— Както казах на съпругата ви, името ми е…
— Да. Джеф Уокър. Кой си ти?
Бюканън се намръщи.
— Съжалявам. Не разбирам.
Майката на Хуана се размърда неспокойно.
— Аз съм приятел на вашата дъщеря — каза Бюканън.
— Ти твърдиш това — мъжът очевидно беше напрегнат. — Кога е рожденият й ден?
— Защо, за Бога…
— Просто отговори на въпроса. Ако си толкова близък неин приятел, трябва да знаеш кога има рожден ден. Е?
— Доколкото си спомням, през май. На десети. — Бюканън помнеше това, защото преди шест години той и Хуана бяха започнали да работят заедно през май. Тъй като се представяха за съпрузи в Ню Орлиънс, те бяха отпразнували доста шумно рождения й ден на десети.
— Всеки може да види това в досието й. Страда ли от някаква алергия?
— Сеньор Мендес, защо е всичко това? Не съм я виждал от няколко години. Трудно ми е да си спомня дали…
— И аз така си помислих.
— Но знам, че имаше проблеми с килантрото. Това винаги ми се е струвало странно, да бъде алергична към билка, която толкова често се използва в мексиканската кухня.
— Някакви белези по рождение?
— Това е…
— Отговори на въпроса.
— Има белег отзад на десния крак, горе, близо до бедрото. Каза, че й останал от малка, като се катерела по някаква ограда от бодлива тел. А сега какво? Ще ме попитате как съм видял белега ли? Мисля, че направих грешка. Мисля, че не трябваше да идвам тук. Мисля, че трябваше да отида при някой от приятелите на Хуана, за да разбера дали той знае къде да я намеря.
Щом Бюканън се запъти към вратата, майката на Хуана рязко каза:
— Педро!
— Почакай — заяви баща й. — Моля те. Ако наистина си приятел на дъщеря ми, остани.
Бюканън го погледна изпитателно, после кимна.
— Зададох ти тези въпроси, защото… — Педро очевидно се вълнуваше. — Ти си четвъртият приятел на Хуана за последните две седмици, който ни пита къде е тя.
Бюканън сподави изненадата си.
— Четвъртият?
— Да не би да й се е случило нещо лошо? — в напрегнатия глас на Анита се долавяше тревога.
— И останалите, също като теб, бяха бели — каза Педро. — Всички бяха мъже. Всички не я бяха виждали от няколко години. Но за разлика от теб, те не знаеха никакви подробности от личен характер за нея. Един от тях твърдеше, че е служил с нея във Форт Браг. Но Хуана никога не е служила във Форт Браг.
Бюканън знаеше, че това не е вярно. Въпреки че фиктивното военно назначение на Хуана беше във Форт Сам Хюстън, тя всъщност служеше във Форт Браг. Но родителите й нямаше как да знаят това, защото Хуана никога не би нарушила прикритието си, за да им каже. Затова те естествено си бяха помислили, че мъжът, който се беше представил за приятел на Хуана, лъже, когато им беше казал, че се е запознал с Хуана във Форт Браг. Точно обратното. Мъжът им беше казал част от истината. Който и да беше, той очевидно беше добре запознат със служебното досие на Хуана. Но беше направил грешка, допускайки, че родителите й разполагат със същата информация.
— Друг от тъй наречените й приятели — продължи бащата на Хуана — твърдеше, че я познава от колежа в Сан Антонио. Когато го попитах кой колеж, той се обърка. Изглежда не знаеше, че тя се прехвърли от университета „Ауър Лейди ъф дъ Лейк“ в университета „Сейнт Мери“. Всеки, който я познава добре, щеше да знае това.
Бюканън вътрешно се съгласи с него. Някой се беше издънил и беше прегледал досието й отгоре-отгоре, без да го прочете внимателно.
— Третият „приятел“ — продължи Педро, — твърдеше, че също като теб се срещал с Хуана, когато работели заедно тук, във Форт Сам Хюстън, но когато го попитах защо никога не сме го виждали — тъй като Хуана водеше повечето от приятелите си в къщи, за да ги запознае с нас — той не можа да даде никакво обяснение. Ти поне го направи, а освен това, изглежда наистина знаеш доста лични неща за нея. Затова пак ще те попитам… Джеф Уокър… Да не би дъщеря ни да е в опасност?
Майката на Хуана чакаше, стиснала полите на роклята си.
Бюканън трябваше да вземе трудно решение, при това бързо. Педро му предлагаше да им се довери. Или може би му беше подхвърлил стръв. Ако Бюканън признаеше истинските си намерения, Педро можеше да се усъмни, че Бюканън е поредният набеден приятел, изпратен от враговете на Хуана да я открие.
Той реши да рискува.
— Така си мисля.
Педро въздъхна, сякаш най-сетне беше чул това, което очакваше, въпреки че то силно го изненада.