— Качва се в колата — предупреди го Дънкан.
— Няма страшно. Регистрационния номер, който ми продиктува…
— Какво за него?
— Влязох в компютърната база данни за превозните средства в Луизиана. Тауруса е собственост на някаква агенция за коли под наем в Ню Орлиънс.
— Това не ми говори почти нищо.
— Има и още. Обадих се на агенцията. Казах, че съм от пътната полиция. Казах им, че е станала катастрофа и поисках да разбера кой е наел колата.
— И?
— Брендън Бюканън. Това име е записано в договора за наемане на колата.
Фаровете на Тъкър заблестяха по-силно на монитора, който следеше улицата зад микробуса.
На другия монитор, две преки по-надолу, се появиха фаровете на Тауруса. Колата потегли.
В този миг проблеснаха фарове и джипът Чероки, управляван от Тъкър, профуча край микробуса. Дънкан отмести поглед от монитора и се усмихна към предното стъкло и бързо смаляващите се задни светлини на джипа.
— Нали ти казах? — прозвуча гласът на Тъкър по клетъчния телефон. — Няма страшно. Поех го. Не видя никаква кола да тръгва след него. Просто няма как да се усъмни.
— Брендън Бюканън? — зачуди се Дънкан. — Кой, по дяволите, е този Брендън Бюканън? И каква е връзката му с жената?
— Вече го проучват от центъра — задните светлини на джипа се смалиха и заприличаха на червени точици, докато Тъкър продължаваше да се носи след още по-малките червени точици на Тауруса. — Междувременно аз ще разбера къде е отседнал. Ще му идем на гости. Ще научим всичко, което ни трябва, за Брендън Бюканън.
Всеки предавател с микрофон се нуждае от устройство, което да приема предаването му. В зависимост от мощността на предавателя приемникът може да се намира и на два километра разстояние. Но практическите съображения — електрически съоръжения в района, които предизвикват паразитен шум, например — налагат приемникът да се намира много по-близо до източника на предаването. Освен това за предпочитане е човекът, който следи предаването, да осъществява и визуално наблюдение на съответния обект. Ето защо, заключи Бюканън, най-вероятно беше приемникът да се намира някъде наоколо — може би в някоя сграда, въпреки че в този район, населен от порядъчни семейства, обитаващи еднофамилни къщи, щеше да бъде трудно екип за наблюдение да се настани в някоя от тях — по-вероятно беше да използват за целта някакво превозно средство. Но на тази пресечка нямаше паркирани други коли. Бюканън забеляза това, когато беше пристигнал, а докато вървеше през моравата към наетата от него кола, отново беше проверил.
Той се обърна и изгледа гневно Педро Мендес, който продължаваше да стои навъсен на верандата отпред.
Страхотно изпълнение, Педро, помисли си Бюканън. Сбъркал си професията си. Можел си да станеш актьор.
Като се преструваше на разгневен, Бюканън продължи да върви към своя Таурус. Докато го заобикаляше, за да отключи предната врата, той огледа улицата в двете посоки и този път забеляза някакъв автомобил, паркиран две преки по-надолу. Не беше го забелязал преди, защото беше малък и спрян в сенките между две разположени доста далеч една от друга улични лампи. Единствената причина, заради която сега го забеляза, бяха фаровете на приближаващата кола, които го осветиха.
Мисля, че е време да посетя някого, каза си Бюканън, когато запали двигателя, включи фаровете и потегли. Фаровете на приближаващата кола го осветиха отзад и като че ли засилиха главоболието му.
Някой толкова много иска да открие Хуана, че е монтирал подслушвателни устройства в къщата. Но тъй като не може да бъде сигурен дали Хуана няма да успее да се свърже с родителите си без микрофоните да уловят това, е започнал да нервничи и е изпратил човек, преструващ се, че я познава, да разпитва къде е. Безуспешно. Изпратил е друг. Нищо. После трети…
Какъв смисъл има това? — запита се Бюканън. Сигурно са разбрали, че появата на трима стари приятели в разстояние на две седмици ще се стори подозрителна на родителите на Хуана. Защо тогава?
Да, помисли си Бюканън. Ако Хуана наистина поддържа връзка с родителите си, този, който я преследва, иска тя да разбере, че родителите й се намират под наблюдение. Иска да я принуди да започне да се тревожи за тях. Опитва се да я заплаши, като я накара да мисли, че ги излага на опасност. Надява се, че това ще я накара да излезе от прикритието си.
А сега, след моята поява, след като екипът за наблюдение е разбрал, че в играта се намесва някой друг, могат да се притеснят до такава степен, че да изгубят търпение и да ги подложат на дълъг, мъчителен разпит. Трябва да кажа на Педро и Анита, че ги грози опасност.