Бог ми е свидетел, помисли си Педро, ако и този човек търси дъщеря ми, ще го принудя да ми обясни какво става.
Но когато запали лампата на верандата и видя, че застаналият отпред мъж е Джеф Уокър, който нетърпеливо му правеше знаци да отключи вратата, решителността му го напусна.
Педро се подчини, но само отчасти, защото когато открехна вратата, не свали предпазната верига.
— Какво става?
— Бързо. Трябва да ти покажа нещо — Джеф Уокър посочи възбудено към улицата.
Педро се взря край него в мрака и забеляза до тротоара малък микробус.
— Какво правиш тук посред нощ?
— Моля те — каза Джеф Уокър. — Става дума за Хуана. Важно е.
Педро се поколеба, но само за момент. Имаше нещо у Джеф Уокър, което го караше да му вярва. Той подтисна тревогата си и отвори вратата.
Джеф Уокър вече беше слязъл от верандата и вървеше бързо към микробуса.
Педро изтича, за да го настигне.
— Какво искаш да ми покажеш? Чий е този…?
За трети път му се наложи да млъкне насред дума, защото Джеф Уокър отвори задната врата на микробуса и освети вътрешността му с фенерче.
На пода на микробуса лежаха двама мъже — голи, с ръце, завързани зад гърба с ръкавите на ризите им, с глезени, завързани с крачолите на панталоните им и с бельо, натъпкано в устите им. Двамата бяха привързани един за друг с колани. Когато фенерчето ги освети, те се размърдаха.
— Знам, че е трудно да кажеш със сигурност при тези обстоятелства — обърна се към него Джеф Уокър, — но не са ли тези двама от мъжете, които са идвали у вас да питат за Хуана?
Педро взе фенерчето и пристъпи по-близо, като насочи лъча първо към едното, а после към другото лице.
— Да? Как…?
— Те са наблюдавали къщата ти — каза Джеф Уокър.
Педро насочи лъча на фенерчето към рафтовете с електронно оборудване, разположени по цялата дължина на дясната страна на микробуса. На един от мониторите се виждаше оцветено в зелено увеличено изображение на района пред къщата му. Имаше няколко магнетофона, свързани към приематели.
Значи в къщата беше поставен не един, а няколко микрофона, смаяно си помисли Педро. Сигурно всички стаи се… Почувства как коленете му омекват. Тротоарът сякаш се наклони.
Джеф Уокър извади бельото от устата на единия мъж.
— Кой друг работеше с вас? Къде да го намеря?
Мъжът не отговори. Устата му беше пресъхнала от бельото, което току-що бяха извадили от нея.
Педро потръпна, когато Джеф Уокър смушка с пистолет тестисите на мъжа и попита:
— Кой е третият човек, идвал в къщата на Педро?
Колкото и да беше смутен, Педро се наведе по-близо, обзет от отчаяно желание да научи всичко, което може.
— Той… Той работеше временно за нас. Остана тук само един ден. После се върна в… — мъжът сякаш разбра, че е казал повече отколкото трябва и млъкна.
— Къде се върна? — попита Джеф Уокър. Той въздъхна, когато не получи отговор. — Мисля, че не ме вземате на сериозно.
Бюканън натика отново бельото в устата на мъжа, взе чифт клещи от отворено сандъче с инструменти и изскубна снопче косми над члена му.
Мъжът изпищя безмълвно и очите му се напълниха със сълзи.
Педро беше потресен. В същото време толкова се страхуваше за Хуана, че част от него изпитваше непреодолимо желание да сграбчи главата на мъжа и да започне да я удря в пода, да направи всичко, за да го накара да проговори.
Джеф Уокър се извърна към втория мъж, извади бельото от устата му и спокойно каза:
— Е, сигурен съм, че не искаш същото да се случи и на теб. След като изскубя всичките ти косми, ще взема кибрита на Педро и ще опърля остатъците. Когато приключа, слабините ти ще приличат на шията на препечена пуйка. Но аз никога не съм харесвал шията. Предпочитам… — и той направи жест, сякаш режеше нещо с нож.
Първият мъж продължаваше да се гърчи от болка.
— Къде се върна онзи човек, който временно е работел за вас? — попита Джеф Уокър. — По говора ти личи, че не си от Тексас. Откъде си?
Джеф Уокър посегна с клещите към слабините на мъжа.
— Филаделфия — смутолеви мъжът.
— Наблюдавате тази къща, за да откриете Хуана Мендес. Защо?
Да, помисли си Педро. Защо?
Мъжът не отговори.
— Педро, иди да ми донесеш кибрит.
Изпълнен с яростна решителност, която изненада и самия него, Педро пое към къщата.
— Чакай — промълви мъжът. — Не знам. Истината ти казвам. Действително не знам. Казаха ни да наблюдаваме дали ще се появи и да разберем къде е.