— И ако се беше появила? Ако бяхте разбрали къде е? — попита Джеф Уокър.
Педро слушаше напрегнато.
Мъжът не отговори.
— Разочароваш ме — каза Джеф Уокър. — Имаш нужда от подсещане — той се наведе към първия мъж и отскубна с клещите още едно снопче косми от слабините му.
Внезапно Педро започна да схваща тактиката на Джеф Уокър, като си даде сметка, че болката, която причиняваше на тези мъже, беше не физическа, а психологическа.
Първият мъж започна да се мята. Набразденото му от сълзи лице се изкриви от нов безмълвен писък. Тъй като двамата мъже бяха вързани един за друг, всеки път, когато първият подскочеше, раздрусваше и втория.
— Искаш ли пак да опитам? — попита Джеф Уокър втория мъж, чиито очи щяха да изхвръкнат от орбитите от страх. — Какво трябваше да направите, ако бяхте видели Хуана, или бяхте открили къде е?
— Да се обадим на хората, които ни наеха.
— Кои са те?
— Не знам.
— Не знаеш защо я търсят. Не знаеш кои са те. Струва ми се, че не знаеш страшно много неща. А това ме вбесява — Джеф Уокър стисна с клещите кожата на слабините на втория мъж.
— Не! — започна да се моли мъжът.
— Кой ви нае?
— Използваха посредник. Не ми казаха име.
— Но знаеш как да се свържеш с тях.
— По телефона.
— Какъв е номерът?
— Програмиран е — вторият мъж посочи с брадичка към клетъчния телефона на пода на микробуса. — Просто трябваше да натисна бутона за повторно избиране, после — номер осем и бутона за изпращане на сигнал.
— Те знаят ли, че съм идвал в къщата?
— Да.
— Каква е твоята позивна?
— „Жълта роза“.
Джеф Уокър взе телефона.
— Надявам се, за твое добро, че ми казваш истината — той натисна трите бутона, вдигна слушалката до ухото си и зачака някой да отговори.
Това стана след по-малко от половин иззвъняване. Педро, който беше достатъчно близо, чу сладникав мъжки глас да произнася:
— Агенция за придружители „Братска обич“.
Ала следващото, което чу, го изуми. Джеф Уокър започна да имитира гласа на втория мъж.
— Тук е „Жълта роза“ — каза Бюканън. — Онзи тип, дето се домъкна в къщата на Мендес снощи, все още ме притеснява. Научихте ли нещо повече за него?
Този път в мъжкия глас липсваше всякаква сладникавост.
— Само това, което ти казах. Името му не е Джеф Уокър. Казва се Брендън Бюканън. Наел е Тауруса в Ню Орлиънс и… Чакай малко. Търсят ме по другия телефон.
Връзката прекъсна. Бюканън зачака, разтревожен, че тези хора бяха успели да научат истинското му има толкова бързо.
В този момент отново прозвуча мъжкият глас. Сега той беше напрегнат.
— Добре че се обади. Внимавай. Нашият човек, който се занимава с компютрите, установи, че Брендън Бюканън е капитан от Специалните сили, инструктор във Форт Браг.
По дяволите, помисли си Бюканън.
— Значи съм имал право да се притеснявам — каза Бюканън. — Благодаря за предупреждението. Ще внимаваме.
Разтревожен, Бюканън затвори телефона. През цялото време на разговора номерът, с който се беше свързал, беше изписан на дисплея в горната част на телефона. Той взе бележник и химикал от пода на микробуса, записа номера, откъсна листчето и го прибра в джоба на ризата си.
Бюканън втренчи поглед във втория мъж, докато обмисляше какви въпроси да му зададе и в този момент до слуха му внезапно долетя шум от приближаващи стъпки. Той рязко се извърна и видя Анита Мендес, която вървеше през моравата към микробуса. Беше облякла пеньоара си. Чертите на лицето й бяха изопнати от тревога, учудване и страх.
— Анита — каза Педро, — прибирай се вкъщи.
— Няма. Всичко това е заради Хуана. Сигурна съм. Искам да разбера какво става.
Щом заобиколи микробуса отзад, тя рязко спря, смаяна от гледката на двамата голи, завързани мъже.
— Madre de Dios!
— Тези хора могат да ни помогнат да намерим Хуана — каза Педро. — Трябваше да направим това. Връщай се вкъщи!
Анита го изгледа гневно.
— Оставам!
От умората главоболието на Бюканън се усили.
— Има ли Хуана офис тук, в града?
Думите му накараха Педро и Анита да погледнат към него.
— Да — каза Анита. — В нейната къща. Въпреки че рядко се застоява там.
— Нямам време да чакам до сутринта — каза Бюканън. — Можете ли да ме заведете сега?
Педро се намръщи.
— Мислиш, че си е у дома? Мислиш, че е ранена и…
— Не — отговори Бюканън. — Но може би документите в офиса й ще ми подскажат защо някой във Филаделфия толкова много иска да я открие.
Анита се запъти към къщата.
— Ще се облека и ще те заведа.
— И двамата ще дойдем — каза Педро и бързо тръгна след нея.