В такъв случай защо ми изпрати тази картичка? Защо искаше да й помогна?
Заради нещо, свързано с последната й задача? Може би е искала да ме наеме.
Мисълта, че интересът й към него би могъл да е продиктуван от професионални, а не от лични съображения, накара Бюканън да изпита разочарование, но само за момент. Той бързо си напомни, че една молба за професионална помощ не би изисквала толкова необичаен и потаен начин да се свърже с него.
А и наоколо нямаше да се крият снайперисти, готови да я убият.
Не. Хуана беше в беда и дори отсъствието й да се дължеше на продължителна задача, тя в никакъв случай не би пропуснала да се обади на родителите си по телефона, не и цели девет месеца. Не и по собствено желание.
Нещо я възпираше. Или нямаше физическа възможност да го направи, или не искаше да рискува да замеси родителите си в това, което я беше сполетяло.
В края на всяка папка имаше подробни официални отчети, копия от изпратени сметки и получени чекове. Бюканън разбра, че бизнесът на Хуана е бил доста доходен. Хонорарите й варираха от пет хиляди долара за консултации, до десет хиляди долара за двуседмичен ангажимент като лична охрана, а за една подобна задача в Аржентина, която беше продължила два месеца, тя беше получила сто хиляди долара. Малка бележка в папката показваше, че в последния случай очевидно се е наложило да употреби оръжие. Охраната на хора изискваше огромни усилия и съобразителност от страна на онези, които наистина знаеха с какви трудности и рискове е свързана тя. Оттук и големите хонорари, които най-добрите охранители получаваха. Но дори и при това положение дейността на Хуана е била необикновено успешна. Бюканън изчисли, че годишно тя е печелила по около половин милион долара.
А е живяла толкова семпло и противно на всички очаквания — без алармена инсталация в къщата? Какво е правела с парите? Може би ги е спестявала, инвестирала, смятала е да се оттегли в средата на тридесетте? И този път Бюканън нямаше как да разбере. Той претърси офиса, но не намери спестовна книжка, отчети от брокерски фирми или каквото и да е друго указание за това къде е вложила парите си. Сега, като си помисли, си даде сметка, че нито отвън, нито на масичката за кафе имаше някаква поща. Хуана сигурно беше предупредила в местния пощенски клон да задържат кореспонденцията до завръщането й. Или пък родителите й я прибираха. Преди да дойдат тук тази вечер, Анита беше споменала, че тя и Педро от време на време идвали, за да наглеждат къщата. Бюканън си отбеляза на ум да ги попита за пощата й, за това дали тя някога е получавала извлечения от финансови институции.
Изведнъж му се стори, че стаята се клати, въпреки че това усещане се дължеше на краката му. Те трепереха. Изтощен, той седна на стола и започна да разтрива слепоочията си. За последен път беше спал през нощта преди четиридесет и осем часа, но това беше в болницата, а дори и тогава сънят му беше прекъсван от сестрите, които го будеха периодично, за да проверят състоянието му. Оттогава беше спал няколко часа в мотела в Бюмон, Тексас и беше подремвал на пунктовете за почивка край магистралата, на път към Сан Антонио. Раната в хълбока го болеше, шевовете го сърбяха. Почти зарасналата рана на рамото също го наболяваше. Очите му пареха от недоспиване.
Папките, помисли си той. Този, който искаше да открие Хуана и да я убие, сигурно беше претърсил дома й, надявайки се да открие нещо, което да му подскаже къде се крие тя. Ако искаха да я убият, защото знаеше твърде много за тях, те сигурно бяха намерили и унищожили всички доказателства за връзката й с тях.
Някакво име, което започва с „D“. Друго, което започва с „Т“. Това бяха двете папки, които очевидно липсваха. Разбира се, папките можеха и да са на мястото си. Може би когато Хуана е поставяла двете папки в чекмеджето, е събрала останалите, за да освободи място и там, където са били пръстите й, е останало малко разстояние.
Но все пак трябва да започна отнякъде, помисли си Бюканън. Налага се да приема, че двете папки липсват и че са важни. Той се отпусна на облегалката и чу как тя изскърца, като си помисли, че страниците в папките приличат на компютърни разпечатки и се зачуди дали е възможно файловете да са в компютъра.
И в този момент разбра, че скърцането, което беше чул, не беше от стола. То идваше откъм коридора.
Бюканън бавно извърна глава.
На прага стоеше мъж — в средата на тридесетте, висок към метър и осемдесет, тежък около седемдесет килограма. Косата му беше пясъчноруса и много къса. Лицето му, също като тялото, беше слабо, но имаше здрав вид. Нещо в него подсказваше, че поддържа форма с бягане. Носеше каубойски ботуши, джинси, пристегнати с колан, чиято тока беше във формата на седло, избеляла дънкова риза и дънково яке. Якето му беше малко широко и подчертаваше слабата му фигура.