— Намери ли каквото търсиш? — неопределеният акцент на мъжа контрастираше с каубойските му дрехи.
— Не още — Бюканън свали ръце от слепоочията си, които разтриваше. — Имам да проверя на още няколко места.
Когато влязох, заключих вратата след себе си, помисли си той. Не чух никой да върви след мен.
Кучият син не е наблюдавал отвън. Той е бил скрит някъде в къщата.
— Като например? — мъжът беше отпуснал ръце до тялото си. — Къде не си проверил?
— В компютъра.
— Е, действай тогава — бузите на мъжа бяха потъмнели от наболата по тях брада.
— Правилно — Бюканън включи компютъра.
Когато вентилатора на компютъра започна да бръмчи, мъжът каза:
— Изглеждаш направо скапан, приятел.
— Прекарах няколко тежки дни. Трябва да се наспя като хората.
— Е, аз също не съм дошъл на пикник тук. Седя и чакам. Онази стая, дето съм се настанил — мъжът посочи към вратата в дъното на коридора. — Шантава работа. Нищо чудно, че жената я държи заключена. Сигурно не е искала родителите й да видят какво има вътре. Отначало си помислих, че са части от човешко тяло.
— Части от човешко тяло? — Бюканън се намръщи.
— Онези неща в стаята. Сякаш са от някой филм на ужасите. Шибана история. Искаш да кажеш, че не са те предупредили?
За какво, дявол да го вземе, приказва той, запита се Бюканън.
— Сигурно са сметнали, че не е нужно да знам.
— Странна работа.
— Нещата в стаята ли?
— Не. Че не са те предупредили — каза мъжът. — Щом са те изпратили тук да се огледаш отново за нещо, което би ни подсказало къде се намира обектът, първо е трябвало да те предупредят за тези гадории.
— Споменаха само за файловете.
— Компютърът чака.
Точно така — Бюканън не искаше да изпуска от поглед убиеца, но нямаше избор. Ако мъжът останеше с впечатление, че Бюканън не си върши работата както трябва, щеше да стане още по-подозрителен.
Или може би подозрителността на мъжа беше нещо, което Бюканън само си въобразяваше.
На екрана на монитора се появи курсор и започна да мига до символа, който трябваше да укаже на компютъра коя програма да активира.
— Как се казваш? — попита убиецът.
— Брайън Макдоналд — Бюканън веднага се върна към тази самоличност, която беше използвал преди да се превърне в бившия служител от Бюрото за борба с наркотиците Ед Потър и да замине за Канкун, където бяха започнали всичките му сегашни проблеми.
Брайън Макдоналд беше компютърен програмист и за да отговаря на това условие, залегнало в поредната му самоличност, Бюканън беше преминал през съответното обучение.
— Не можеш да влезеш в програмата ли? — попита убиецът. — Аз нямах никакъв проблем, когато ми наредиха да изтрия няколко файла. Знаеш за това, нали? Казаха ли ти, че съм изтрил няколко файла?
— Да, но те не ме интересуват.
Курсорът продължаваше да примигва до промпта за активиране на програмите. Разпечатките на Хуана бяха оформени като стандартни текстови страници, а не като електронни таблици.
Текстообработваща програма. Но коя? Бюканън-Макдоналд набра „DIR“. Твърдият диск на компютъра изведнъж започна да бръмчи и на екрана се появи списък със символите на наличните програми.
Един от тези символи беше „WS“, съкращение за текстообработваща програма, известна като „WordStar“.
Бюканън-Макдоналд излезе от списъка на програмите и въведе „WS“ след символа, който го питаше коя програма иска да използва. Твърдият диск отново забръмча. На екрана се появи списък от файлове.
Бюканън-Макдоналд знаеше, че „AUTOEXEC.BAK“ представлява резервно копие на „AUTOEXEC.BAT“, програма която позволяваше на потребителя да се прехвърля от един файл на друг. Означението 1k просто показваше малкото количество пространство, което тази програма заемаше. Що се отнасяше до подредените по азбучен ред букви, очевидно Хуана беше записала файловете на клиентите си в поддиректории, обозначени с първата буква от фамилиите им.
Или поне Бюканън предполагаше така. В момента вниманието му беше изцяло заето от присъствието на мъжа до вратата. Убиецът беше започнал да диша по-шумно, по-рязко, като че ли нещо го беше разтревожило.
— Проблеми ли имаш? — попита той. — Не знаеш какво трябва да направиш после? Искаш ли да ти покажа?
— Не — отговори Бюканън. Ако беше сам, веднага щеше да влезе в поддиректориите „D“ и „Т“. Но не смееше да го направи. Ако файловете, които убиецът преди малко беше казал, че е изтрил, са се намирали в тези поддиректории, мъжът щеше да се зачуди защо Бюканън проявява интерес към същите групи имена.