Господи, помисли си той, когато убиецът е изтрил файла DRUMMOND, не се е сетил да изтрие резервното копие на файла, или пък е искал да го направи, но очите му са го подвели, оставяйки го с впечатлението, че DRUMMOND. ВАК всъщност е DRUMMER. ВАК. Имената толкова си приличаха.
Дръмонд.
Бюканън не знаеше какво означава това име, но когато отвори файла DRUMMOND. ВАК, с изненада установи, че е празен. Или Хуана беше създала файла, но не беше въвела в него никаква информация, или убиецът беше изтрил съдържанието му.
Бюканън влезе в поддиректорията за „Т“ и след като вече знаеше какво да търси, вместо основните, започна да проверява резервните файлове, като сравняваше имената им с тези от разпечатаните документи, които бе извадил от шкафа за папки.
TAMAYO.BAK. TANBERG.BAK. TAYLOR.BAK.
TERRAZA.BAK. TOLSA.BAK. Значителният брой мексикански имена започна да му прави все по-голямо впечатление. TOMEZ.BAK. Пулсът на Бюканън се ускори.
Нито сред разпечатаните документи, нито в поддиректорията за „Т“ имаше Томес. Бюканън отвори и този файл и отново установи, че е празен. Той изруга и се запита дали самата Хуана не беше изтрила съдържанието му. Всичко, с което Бюканън разполагаше, бяха две фамилии и ако убиецът не беше пропуснал да изтрие резервните копия на файловете, той нямаше да научи дори и тях.
Обезсърчен, Бюканън се замисли какво още може да направи, неохотно изключи компютъра и реши набързо да претърси къщата, въпреки че му беше ясно, че този, който искаше да убие Хуана, вече беше прочистил жилището й.
В този момент по гърба му полазиха студени тръпки, защото си спомни нещо странно, което убиецът беше казал: „Онази стая, дето съм се настанил. Шантава работа. Нищо чудно, че жената я държи заключена. Сигурно не е искала родителите й да видят какво има вътре. Отначало си помислих, че са части от човешко тяло.“
Части от човешко тяло?
Досега имаше толкова много работа, че не му беше останало време да провери какво беше имал предвид убиецът. Обзет от неприятно предчувствие той се изправи, излезе от офиса и пое по коридора към следващата стая вляво. Вратата беше отворена, но вътре беше тъмно, така че Бюканън не можеше да види какво има в нея. Когато убиецът беше отишъл да вземе клетъчния си телефон, той очевидно е знаел къде точно да го намери и затова не беше запалил лампата. Бюканън си пое дъх, забеляза, че вратата беше със секретна ключалка, нещо необичайно за вътрешна стая, и започна да опипва стената, за да открие ключа за лампата.
Когато лампата светна, той примигна не само от внезапната светлина, която беше изпълнила стаята, но и от това, което се разкри пред очите му.
Гледката го потресе.
Части от човешко тяло? Да, Бюканън разбра защо убиецът отначало беше помислил, че стаята е пълна с части от човешко тяло.
Навсякъде, като се изключеше ъгъла, в който убиецът беше сложил един матрак за себе си, имаше масички с подредени по тях предмети, които приличаха на носове, уши, брадички, бузи, зъби и чела. Срещу масичките имаше огледала, около които бяха монтирани лампи. Върху една от масичките имаше само коса — с различни цветове и различни прически. Перуки, разбра Бюканън. А това, което приличаше на части от човешко тяло, се оказаха протези, подобни на онези, които пластичните хирурзи използваха за възстановяване на обезобразени лица. Върху друга масичка имаше няколко комплекта гримове.
Щом Бюканън влезе в стаята и се озърна надясно, после наляво и накрая напред, като разглеждаше внимателно всяка масичка и внушителното количество зловещи, реалистични имитации на човешки черти, той разбра, че в охранителната си дейност Хуана се беше превърнала в разновидност на това, което той самият беше. Но докато неговата специалност беше да се превъплъщава в нови самоличности, нейната беше да променя външния си вид.
Той никога не беше отдавал голямо значение на дегизировката. Понякога си пускаше мустаци или брада, или използваше майсторски изработени имитации. Няколко пъти беше използвал контактни лещи без диоптри, които променяха цвета на очите му. От време на време променяше дължината и цвета на косата си, както и прическата си. Освен това винаги се стараеше хората, в които се превъплъщаваше, да се обличат различно — всеки от тях предпочиташе определена марка часовници, колани, обувки, ризи, слънчеви очила, дори химикалки, неща, които им придаваха строга индивидуалност, както и храните, които предпочитаха, музиката, която харесваха, книгите, които предпочитаха…