Като се боеше, че сините платнени обувки с гладки подметки ще се изплъзнат от краката му, когато се напълнят с вода, той ги свали, завърза заедно връзките им и ги омота около дясната си китка. После извади списъка с псевдонимите си, който беше прибрал от трупа на втория близнак и след като накъса листа на малки парченца бързо нагази в тъмния канал. Водата, която започна да се плиска около краката, бедрата и стомаха му, беше изненадващо топла. Когато белите гребени на вълните започнаха да заливат гърдите му, той се оттласна от пясъчното дъно и се хвърли напред. Силното течение го повлече. Едно по едно Бюканън изхвърли малките парченца хартия. Дори и някой да успееше да стори невъзможното — да открие всички парченца — водата отдавна щеше да е превърнала хартията в каша.
Като се осланяше на мускулестите си крака, за да набере скорост, той се извърна така, че дясната му страна да бъде отдолу, за да може ранената ръка да си почива и загреба странично с лявата, за да помогне на краката си. Обувките, прикрепени към дясната му китка, затрудняваха придвижването му и го теглеха назад. Изпълнен с решителност, Бюканън напрегна всичките си сили.
Устието на канала беше широко сто метра. Докато Бюканън загребваше с лявата си ръка и се оттласкваше с крака, водата се просмука в колана около дясното му рамо, изпъна кожата, турникетът се разхлаби и натискът около раната му намаля. Изтръпването в дясната ръка беше преминало и сега тя беше топла и чувствителна към течението, което се опитваше да го повлече. Солената вода щипеше раната му.
Може би солта ще я дезинфектира, помисли си той. Но после долови миризмата на тънкия слой от масло и бензин върху повърхността на водата, оставен от многобройните моторници, които сновяха из канала и разбра, че тя по-скоро ще я замърси, отколкото дезинфектира.
Осъзна и още нещо — хлабавият турникет означаваше, че раната отново ще започне да кърви. А кръвта беше особено опасна в този район.
Той заплува още по-енергично, когато се сети за баракудите, които често се срещаха из многобройните рифове в района, и за съобщенията, че понякога в канала се появяват акули, които навлизат в лагуната между острова и брега. Нямаше представа колко големи са били тези акули, нито пък дали са били от онзи вид, който напада плувците, но ако във водата имаше хищници, кръвта можеше да ги привлече от доста голямо разстояние.
Стъпалото му докосна нещо. Може би парче дърво. Или туфа носещи се във водата водорасли. Но можеше да е и…
Той загреба по-бързо. Стъпалото му отново докосна онова нещо зад него.
Намираше се на около двадесет и пет метра навътре в канала, достатъчно далеч, за да се почувства малък и погълнат от нощта. Изведнъж до слуха му достигна бръмчене на мотор от ляво и той присви очи в тази посока. Бръмченето се превърна в бучене. Бюканън видя светлините на някаква моторница, която бързо приближаваше към него. Тя се беше появила откъм лагуната, профуча под моста и се насочи през канала към океана.
Полицейски катер? — запита се Бюканън и се помъчи да се отдалечи от пътя му. Докато размахваше крака, той отново почувства нещо зад себе си. Загубата на кръв го караше да се чувства отпаднал. Като се взираше отчаяно в приближаващата моторница, той изведнъж разпозна силуета, който светлините и очертаваха. Морският съд не принадлежеше на полицията. Това беше моторна лодка с каюта. Видя през прозорците й неколцина мъже и жени, които пиеха и се смееха.
Но моторницата все още представляваше заплаха. Тя продължаваше да се носи към него. По средата на канала, като чувстваше вибрациите на двигателите във водата, толкова близо, че след няколко секунди или някой на борда щеше да го види, или моторницата да го блъсне, Бюканън си пое дълбоко дъх и се гмурна, като се насочи към дъното, принуден да използва ранената си ръка, за да набере по-бързо скорост, за да избяга от преминаващия корпус и въртящите се витла.
Буботенето на мощните двигатели на моторницата прониза тъпанчетата на ушите му. Той продължи да се отдалечава от повърхността, да се спуска все по-дълбоко. Обувките, омотани около дясната му китка, затрудняваха и без това тромавото движение на ранената му ръка. Чу как буботещата моторница мина над него.
В момента, когато се отдалечи, Бюканън бързо се устреми нагоре.
Отново почувства замайване. Изпитваше отчаяна нужда да си поеме дъх. Под него нещо се блъсна в краката му. Побързай, каза си той. Намаляващото налягане в ушите му подсказа, че почти е стигнал повърхността. Дробовете му сякаш горяха. Всеки момент, помисли си той, лицето му щеше да изплува в нощта. Щеше да отвори уста и да си…