— Което означава, като гледам какъв сериозен вид имате, че лошата новина е вътрешното ми кървене.
Докторът се поколеба.
— Всъщност, кървенето изглежда по-сериозно, отколкото е в действителност. Несъмнено сте преживели голям шок, когато сте забелязали кръв в урината си. Сигурен съм, че сте се притеснили, че имате спукан орган. Истината обаче е, че кървенето се дължи на един малък спукан съд в пикочния ви мехур. Не е необходима хирургическа намеса. Ако си почивате, ако не се занимавате с тежка физическа работа, кървенето ще спре и съдът много скоро ще заздравее. Понякога това се случва на хората, които са вманиачени на тема бягане за здраве, например. Ако в продължение на няколко седмици си почиват, отново ще бъдат в състояние да бягат редовно.
— Тогава какво има?
Загриженото лице на доктора още повече разтревожи Бюканън.
— Какво не е наред?
— Раната на главата ви, господин Грант. И периодичните тремори на дясната ви ръка.
Бюканън почувства студ в гърдите си.
— Мислех си, че треморите се дължат на шок на нервите заради раната на рамото ми. Предполагах, че когато раната зарасне…
Докторът загрижено присви очи.
— Шок. Нерви. Донякъде сте прав. Проблемът наистина засяга нервите. Но не така, както вие мислите. Господин Грант, отново ще повторя — имате невероятен организъм. Черепът ви е пукнат. Получили сте контузия. Това обяснява виенето на свят и замъгления поглед. Честно казано, като имам пред вид отока на мозъка ви, който видях по време на компютърната томография, изненадан съм, че сте успели да се задържите на крака, да не говорим, че сте успели да мислите на крака. Сигурно имате забележителна издръжливост, да не говорим за вашата непоколебимост.
— Нарича се адреналин, докторе — унило отговори Бюканън. — Искате да кажете, че имам неврологични поражения?
— Да, по мое мнение.
— В такъв случай какво следва? Операция?
— Не мога да препоръчам това без да чуя и второ мнение — каза докторът. — Трябва да се консултирам със специалист.
Бюканън вътрешно потръпна при мисълта доброволно да позволи да го упоят, но се опита да скрие това и каза:
— Питам ви за вашето мнение, докторе.
— Да сте забелязали, че спите необичайно дълго време?
— Да спя? — на Бюканън му се прииска да се разсмее, но сдържа порива си, защото знаеше, че смехът му щеше да прозвучи истерично. — Бях твърде зает, за да спя.
— Повръщали ли сте?
— Не.
— Да сте почувствали някакви необичайни физически усещания, като оставим настрана виенето на свят, замъгленото зрение и треморите в дясната ви ръка?
— He.
— Отговорите ви звучат обнадеждаващо. Искам да се консултирам със специалист-невролог. Може да се окаже, че не е необходима хирургическа намеса.
— И ако не е необходима? — със затаен дъх попита Бюканън. — Какъв риск има за мен?
— Опитвам се да не работя с хипотези. Първо, ще ви наблюдаваме внимателно, ще изчакаме до утре сутринта, ще ви направим още една компютърна томография, за да видим дали отокът на мозъка ви е спаднал.
— Което ще бъде идеалният случай — каза Бюканън. — Да предположим, че отокът спадне. Да предположим, че няма да се нуждая от операция.
— Идеалният случай е най-лошият случай — поклати глава докторът. — Повредените мозъчни клетки не се възстановяват. Ако бях на ваше място, щях много да внимавам никога повече да не удрям главата си.
Едноетажната къща се намираше в Плантацията, едно от предградията на Форт Лодърдейл. Съвсем обикновена на вид, тя беше заобиколена от множество храсти и цветя. Очевидно някой с любов се грижеше за нея. Бюканън се запита дали хобито на Дойл не беше да се занимава с озеленяването на двора и оформянето на градината. От разговора им по пътя от болницата до къщата на Дойл беше станало ясно, че рецесията е засегнала бизнеса му и той едва ли беше в състояние да си позволи градинар. Но след като Дойл паркира микробуса под навеса, който служеше за гараж и въведе Бюканън през страничната мрежеста врата в къщата, бързо стана ясно кой се грижеше за двора.
Дойл имаше съпруга. Досега Бюканън не беше сигурен, защото Дойл не носеше брачна халка, а Бюканън се въздържаше да задава лични въпроси. Но сега се озова пред енергична, дребна жена с вид на палавница, малко по-млада от Дойл, може би около тридесетгодишна. Тя имаше весели очи, лунички на мажоретка и заразителна, непринудена усмивка. Бюканън не можа да разбере какъв е цветът на косата й, защото беше увила около главата си кърпа на черни и червени карета. Беше надянала бяла памучна престилка, а ръцете й бяха покрити с брашно от топката тесто, която мачкаше върху плота за рязане на месо.