— О, Божичко! — каза тя с приятен южняшки акцент (Луизиана, помисли си Бюканън) — Не предполагах, че ще пристигнете толкова скоро. — Тя се изчерви от смущение, докосна лицето си с ръка и върху луничките й остана бял отпечатък. — В къщата е истинска бъркотия. Нямах време…
— Къщата изглежда чудесно, Синди. Наистина — прекъсна я нежно Дойл. — Движението по пътя не беше толкова голямо, колкото смятах. Затова пристигнахме по-рано. Съжалявам.
Синди се засмя.
— Е, защо да не погледна откъм хубавата му страна? Сега няма да се наложи да си чупя краката от бързане, за да почистя къщата.
Усмивката й беше заразителна. Бюканън също се засмя.
Дойл посочи към него.
— Синди, това е моят приятел, за когото ти разказвах. Вик Грант. Двамата служехме заедно. От три месеца работи при мен.
— Радвам се да се запознаем — Синди протегна ръка. После се сети за брашното по нея, изчерви се и понечи да я отдръпне.
— Няма нужда, всичко е наред — каза Бюканън. — Обичам да докосвам брашно.
Той се ръкува с нея.
— Хей, я какъв изискан момък.
— Всичките ми приятели са изискани.
— Я ми посочи някой друг! — Синди огледа Бюканън и посочи към дебело навития около главата му бинт. — Имам още една кърпа на червени и черни карета, която със сигурност ще изглежда по-добре от това.
Бюканън се усмихна.
— Известно време не трябва да го свалям. Не че ми помага кой знае колко. Все пак, не е гипс или нещо подобно. Но ми напомня, че трябва да си пазя главата.
— Фрактура на черепа, както ми каза Джак.
Бюканън кимна. Главата все още го болеше.
Той очакваше тя да го попита как се е наранил. Това щеше да бъде следващото, съвсем логично нещо, което щеше да последва и той се приготви да повтори лъжата, че е паднал от лодка, но за негова изненада Синди внезапно смени темата, като посочи към тестото на плота.
— Приготвям пай. Надявам се, че харесваш лимонов пай.
Той скри учудването си и отговори:
— Рядко ми се отдава да похапна домашен пай. Сигурен съм, че всичко, което приготвяш, е чудесно.
— Джак, този момък започва все повече да ми харесва — обърна се тя усмихната към Дойл.
— Ще те заведа до стаята за гости — каза той и кимна на Бюканън.
— Ако имаш нужда от нещо, просто си поискай — добави Синди.
— Бас държа, че всичко е чудесно — каза Бюканън. — Наистина съм ви много благодарен, че ме приемате така. Нямам си семейство и докторът си помисли, че ще бъде по-добре, ако…
— Шът — каза Синди. — През следващите няколко дни ние ще бъдем твоето семейство.
Когато Дойл поведе Бюканън от кухнята към слънчевия хол, Бюканън погледна назад към Синди, все още озадачен защо тя не му беше задала близкия до ума въпрос как беше наранил главата си.
Тя вече се беше обърнала и отново беше започнала да мачка топката тесто върху плота. Бюканън забеляза, че по стегнатите бедра на джинсите й имаше следи от брашно. После забеляза нещо друго. Късоцевен револвер калибър 38, прикрепен със скоба под телефона на стената до мрежестата врата. Бюканън знаеше, че за Джак Дойл револверът беше просто играчка и той със сигурност би предпочел полуавтоматичен 9-милиметров пистолет или пистолет калибър 45. Не, късоцевният револвер беше за Синди и Бюканън беше готов да се обзаложи, че тя знае да борави с него.
Може би револверът беше там като предпазна мярка срещу крадци, помисли си той. Може би опитът на Дойл като бивш тюлен го беше направил маниак на тема сигурност в цивилния живот. Докато го следваше през хола, той си спомни забележката на Дойл, че понякога върши услуги на хората, за които беше работил и веднага реши, че револверът не е единственото оръжие в къщата, и че по този начин Дойл се стремеше да осигури защита на Синди срещу възможните последствия от някои подобни „услуги“.
— Ами, ето, това е — Дойл въведе Бюканън в приятна, уютна спалня с дантелени завеси, стар люлеещ се стол и ориенталски килим върху паркета. — Оттук се минава за банята. Ще бъде изцяло на твое разположение. Ние си имаме отделна. Само че няма вана. Само душ.
— Няма нищо — каза Бюканън. — Предпочитам душ.
Дойл остави чантата на Бюканън върху полирана пейка в долния край на леглото.
— Ами… предполагам… това е всичко засега. Подреди си нещата. Дремни малко. Там, на рафта, има доста книги. Или пък си пусни телевизора — той посочи към малък телевизор върху бюрото в ъгъла. — Чувствай се като у дома си. Ще дойда да ти се обадя щом обядът е готов.