— Благодаря.
Дойл обаче не си тръгна. Изглеждаше странно замислен.
— Какво има? — попита Бюканън.
— Не знам какъв си в действителност, пък и не ми се полага да знам, но си мисля, като имам пред вид хората, които ме помолиха да ти осигуря легенда, че сигурно помежду ни има доста общи неща. Радвам се, че си ми благодарен, но няма защо.
— Разбирам.
Дойл се поколеба.
— Придържам се към правилата. Не съм те питал нищо. Предполагам, че са ми казали всичко, което трябва да знам. Но има още нещо. Това, което се е случило и заради което си тук… Ако можеш да… Има ли някаква опасност за Синди?
Изведнъж този мъж страшно се понрави на Бюканън.
— Не. Доколкото знам, няма никаква опасност за Синди.
Лицевите мускули на Дойл се отпуснаха.
— Добре. Тя не знае нищо за услугите, които върша. Когато бях тюлен, никога не знаеше къде ме изпращат или колко време ще отсъствам. Не ми зададе нито един въпрос. Приемаше всичко на доверие. Така и не ме попита защо държа да се научи да стреля или защо навсякъде из къщата съм монтирал пистолети.
— Като револвера под телефона на стената в кухнята? — попита Бюканън.
— Да, видях, че го забеляза. И като този — Дойл повдигна покривката отстрани на леглото и показа на Бюканън 9-милиметров Колт в кобур, прикрепен към рамката на леглото. — Ей така, за всеки случай. Не ми пука какво ще стане с мен, но Синди… Ами, тя е дяволски добра жена. Не я заслужавам. А тя не заслужава неприятностите, които мога да й навлека.
— Тя е в безопасност, Джак.
— Добре — повтори Дойл.
Събуди го приглушен звън на телефон. Бюканън веднага се разсъни и това го окуражи. Инстинктите му за оцеляване все още действаха. Той погледна от леглото към масичката до стената, не видя телефон, после вдигна поглед към затворената врата на стаята за гости, откъдето отново долетя телефонен звън, приглушен от разстоянието, най-вероятно откъм кухнята. После чу тих глас, женски, на Синди. След това Джак. Разговорът беше кратък. Къщата отново потъна в тишина.
Бюканън погледна часовника си, изненадан, че показва дванадесет и половина, че това, което му се беше сторило петнадесетминутна дрямка, беше продължило почти два часа. Лекарят го беше предупредил, че може да спи повече от обичайното. Дванадесет и половина? Той се намръщи. Обядът сигурно вече беше готов и той се запита защо Синди или Джак не бяха дошли да го събудят. Бюканън изпъна ръце, почувства скованост в рамото, там, където раната му беше отново зашита, после надяна обувките си и се изправи.
На вратата тихо се почука.
— Вик? — прошепна Синди.
— Влизай, буден съм — Бюканън отвори вратата.
— Обядът е готов — тя се усмихна заразително.
Бюканън забеляза, че беше свалила изцапаната с брашно престилка, но все още носеше кърпата на червени и черни карета на главата си.
Сигурно не си е оправила прическата, защото не й е останало време, помисли си той, докато я следваше през слънчевия хол към кухнята.
— Паят е за вечеря. На обяд хапваме нещо леко — обясни тя. — Джак е маниак по отношение на холестерола си. Надявам се, че обичаш лека храна.
На масата бяха сервирани купички с димяща зеленчукова супа и рибни сандвичи. До всяка купичка имаше чиния с нарязана целина, моркови, карфиол и домати.
— Хлябът е пълнозърнест — добави тя, — но ако искаш, мога да ти дам бял.
— Не, пълнозърнест е добре — каза Бюканън и забеляза, че Дойл, който вече беше седнал на масата, гледаше замислено върха на вилицата си.
— Добре ли поспа? — попита Синди.
— Чудесно — каза Бюканън, като седна след нея, изчака я да напълни лъжицата си със супа и едва тогава започна да се храни. — Вкусно.
— Опитай суровия карфиол — подкани го Синди. — Предполага се, че помага за пречистването на кръвоносната система.
— Е, моята определено има нужда от пречистване — засмя се Бюканън и се запита защо Дойл все още не беше проговорил, нито пък беше започнал да се храни. Очевидно нещо го притесняваше.
Бюканън реши да го заговори.
— Обзалагам се, че все още щях да спя, ако не бях чул телефона.
— О, точно от това се страхувах — каза Синди.
— Да — най-сетне проговори Дойл. — Нали знаеш как съм свързал телефона в офиса към този в къщи, така че ако ни няма, обаждането се прехвърля тук?
Бюканън кимна, сякаш това му беше известно, като се опитваше да поддържа у Синди впечатлението, че през изминалите три месеца наистина е работил със съпруга й.
— Е, някой се беше обадил в офиса и искаше да говори с теб — каза Дойл. — Някакъв мъж. Обясних му, че известно време няма да те има. Каза, че пак ще се обади.