Този път имаше чувството, че телефонът иззвъня много силно.
Дойл трепна стреснато.
Бюканън с жест го подкани да вдигне слушалката.
— Това е твоята къща. Ако отговоря аз, ще изглежда странно. Трябва да се преструваме, че всичко е нормално. Побързай, преди Синди…
Дойл грабна слушалката.
— Ало?… Кой се обажда? Защо го търсите?… Слушай, кучи сине. Можеше да отговори жена ми. Ако я разтревожиш, ако…
Ситуацията излиза от контрол, помисли си Бюканън. Стигнали сме до там, че ако някой слуша запис на това, което приказваме, със сигурност ще си зададе въпроса дали наистина съм този, за когото се представям.
Той рязко даде знак на Дойл да млъкне и измъкна слушалката от ръката му.
— Казах ти да престанеш!
— Крофорд, на твоето приятелче май не му издържат нервите — прозвуча гласът на Бейли. — Предполагам, защото жена му е болна, а? Лоша работа. Такова готино момиче.
Да, добре си се подготвил, помисли си Бюканън. Наблюдавал си ни. Сигурно си пристигнал в Маями веднага след мен. Дошъл си във Форт Лодърдейл и си започнал да наблюдаваш мястото, където би трябвало да работя. Разбрал си къде живее мъжът, който твърди, че ме е наел на работа. Изчакал си да изляза от болницата и ако не бях се появил в офиса, щеше да разбереш, че не съм този, за когото се представям. Тогава наистина би могъл да причиниш големи неприятности.
— Сто хиляди долара. Утре, Крофорд. Ако си мислиш, че се шегувам, чака те неприятна изненада. Защото, повярвай ми, аз ще се обадя на ченгетата.
Изведнъж в ушите на Бюканън прозвуча сигнал свободно. Замислен, той остави слушалката на мястото й.
Лицето на Дойл беше почервеняло от гняв.
— Никога повече не измъквай слушалката от ръката ми!
— Джак, скъпи?
Те се извърнаха.
Синди залитна на входа на кухнята. Тя се хвана за касата на вратата. Беше пребледняла. Кърпата на червени и черни карета се беше смъкнала и под нея се виждаше голата й глава.
— Кой беше? На кого крещеше?
Дойл издаде някакъв звук, сякаш се задави. Той прекоси кухнята и я прегърна.
Вътрешнобреговият воден път се простира от източната част на Съединените щати — от Трентън, Ню Джърси до Браунсвил, Тексас и представлява корабоплавателен маршрут, състоящ се от свързани помежду си реки, канали, лагуни, заливи и тесни проливи. Разположен е успоредно на Атлантическия океан и е защитен от бурните океански вълни и капризите на времето посредством преградни ивици земя. На север той се използва най-често от търговски съдове, но на юг, и особено във Флорида, основният трафик се състои от лодки за морски екскурзии, а една от най-красивите му части е във Форт Лодърдейл.
Точно в осем часа сутринта Бюканън паркира микробуса на Дойл пред сградата на фирмата и отключи вратата. Предишната вечер той беше отишъл с микробуса до един от големите търговски комплекси, където от телефона в един бар се свърза с шефовете си. Сега, под палещите лъчи на слънцето, той натовари няколко каси с електронни компоненти в моторницата, която Дойл държеше закотвена на пристана зад офиса. Раната в рамото го болеше. Имаше чувството, че някакво менгеме притиска главата му. Наложи се да направи няколко курса. Най-накрая подреди кашоните и като заключи сградата, развърза моторницата и пое по канала, който водеше към ширналия се пред него воден път.
От двете му страни се издигаха ресторанти, хотели и жилищни сгради. Имаше и разкошни къщи с огромни градини и красиво оформени храсти и палми. Независимо от това какви сгради бяха построени покрай бреговете му, навсякъде имаше пристани и лодки. Като следваше указанията на Дойл, Бюканън се отправи на север, огледа с възхищение тримачтовия платноход, който го подмина в обратна посока и разгледа делфините, които някой беше нарисувал върху подпората на един от многобройните мостове. През цялото време си даваше вид, че се наслаждава на бриза и освежаващия солен мирис на водата, като нито веднъж не се обърна, за да провери дали някой не го следи. Много важно беше да изглежда простодушен, необигран в подобни неща и най-вече да се преструва, че не е взел насериозно заплахите на Бейли.
Бейли беше телефонирал още два пъти — в полунощ и в два часа сутринта, като всеки път събуждаше Синди. Вбесен, Дойл беше изключил телефоните. Свирепият му поглед разтревожи Бюканън. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че Бейли не беше единственият му проблем.