Като продължи на юг в съответствие с указанията на Дойл, Бюканън мина под още няколко моста, като се преструваше, че се възхищава на сградите и лодките наоколо, и най-сетне зави на изток, към Кей 66 — зона с ограничен достъп, предназначена най-вече за богаташи — с множество частни пристани. Отне му известно време, докато намери това, което търсеше, но най-сетне се озова редом до тридесетметрова яхта от тъмно дърво, наречена „Клементина“. От шезлонгите на кърмата се надигнаха двама мъже и една жена, който впериха погледи в него. Единият от мъжете беше висок и строен, със сурови черти на лицето и къса, посивяла коса. Около петдесетгодишен, той беше облечен с бели панталони и риза от зелена коприна с монограм. Вторият мъж беше по-млад, четиридесетгодишен, не толкова висок, облечен с не толкова скъпи дрехи и по-мускулест. Жената, пищна блондинка, беше около тридесетгодишна. Тя беше наметната със син хавлиен халат, под който се виждаха изпълнени до край от пищните й форми лъскави червени бикини, чийто цвят пасваше на червилото й.
Високият мъж, който очевидно беше собственикът, попита:
— Вие сте от…
— „Приятно пътуване“ — отговори Бюканън. Той свали слънчевите си очила „Рей-Бан“ и шапката си с емблема на „Маями Долфинс“, за да могат да го огледат по-добре. — Донесох оборудването, което поръчахте. Разбрах, че най-удобно е да го монтирам сега.
— Качете го на борда — каза високият мъж и направи знак на по-младия, мускулест мъж, очевидно телохранител, да му помогне.
Бюканън хвърли нагоре носовото и кърмовото въже, за да привържат моторницата. Дебелият гумен пръстен около планшира щеше да пази яхтата от издраскване. Той започна да подава кашоните на телохранителя, като се стараеше да не обръща внимание на виенето на свят и болката в раната на рамото, и внимаваше да запази равновесие, когато моторницата леко се накланяше. Телохранителят спусна въжената стълба. Когато Бюканън се качи на палубата, той се опита да не гледа към жената.
— Къде да занеса оборудването?
— Оттук — каза телохранителят и посочи към една от каютите на кърмата, но този път не си направи труда да помогне на Бюканън да пренесе кашоните.
Бюканън подреди кашоните в облицованата с махагон каюта със старинни мебели и малък роял, видя как мъжът затвори вратата, забеляза, че завесите вече са спуснати и зачака. Не знаеше как искаха да протече срещата.
— Капитане — обърна се към него високият мъж със сурови черти.
Значи искаха всичко да бъде официално.
— Полковник — Бюканън отдаде чест.
— Това е майор Пътнам — високият мъж посочи към мускулестия мъж, който играеше ролята на телохранител. — А това е капитан Уелър — той посочи към жената, която щом се скри от очите на евентуалните наблюдатели, веднага загърна хавлиения си халат.
— Майоре. Капитане — Бюканън отдаде чест и на двамата.
— Какво, по дяволите, става? — попита полковникът. — Последните няколко дни бяха истински административен кошмар, политическо минно поле. Управлението в Ленгли изпадна в истерия заради провала в Канкун. Арестуването ти от мексиканската полиция и намесата на американското посолство биха могли да изложат на опасност, да не говорим за компрометиране, на всичко.
— Сър, предположих, че са ви информирали за това, което се случи в Мексико. Когато бях в болницата, докладвах за всичко станало.
— На хората от Управлението. Предпочитам да получавам информация не от цивилни, а от моите хора.
Разпитът продължи деветдесет минути. От време на време го прекъсваха и го караха да уточни някоя подробност. Когато привърши с последното развитие на събитията, тримата мрачно замълчаха.
— Сто хиляди долара — каза полковникът.
— Предполагам, че няма да го задоволят — заяви Бюканън. — Платя ли му веднъж, което ще означава, че наистина крия нещо, той ще продължи да ме притиска за все повече и повече пари.
— Бейли просто е решил да си опита късмета — каза майор Пътнам. — Ако не му платиш, ще остане с празни ръце.
Полковникът погледна изпитателно Бюканън.
— И вие ли мислите така, капитане?
— Бейли е грубиян, но не е глупак, сър. Хвана ме да играя три различни роли. Знае, че нещо около мен не е наред, въпреки че не може да го докаже. Сега просто ме изпитва, за да види дали ще се изплаша и ще му дам доказателството, от което се нуждае.
— Е, ти естествено няма да се изплашиш — каза майор Пътнам. — Той си губи времето.
Пищната блондинка, капитан Уелър, най-сетне проговори.
— Но Бейли все пак може да опропасти цялата операция, ако изпълни заканата си и се разприказва пред репортерите и полицията.