— Полезно нещо — ухили се Бейли. — Можеш да се обадиш на когото си искаш и откъдето си искаш.
— Като например от някоя кола в пицария. Или от лодка-такси на рецепцията на хотел — отвърна Бюканън.
— Правилно се ориентираш — каза Бейли. — По тази начин по-лесно поддържам контакт, докато съм в движение или докато следя дали не е дошла допълнителна компания.
Бейли сниши глас и посочи към хладилната кутия.
— Не се шегувам. По-добре да не си носиш вечерята в таз кутия, а туй, дето носиш, всичкото да е вътре.
Останалите пътници в лодката говореха високо и заглушаваха думите на Бейли и Бюканън.
— Повече от това, което е вътре, нямам — промърмори Бюканън.
Бейли повдигна масивните си рамене.
— Хей, че аз не съм алчен. Просто ми трябва малко помощ да си поема разноските, малка награда за всичките ми неприятности.
— Доста се поблъсках, докато осигуря това, което е в кутията — каза Бюканън. — Нямам намерение повече да го правя.
— Не бой се, няма да ти се наложи.
— Това определено ме кара да се чувствам по-спокоен.
Лодката-такси хвърли котва пред някакъв ресторант. На пристана имаше табела с надпис „На реката при Пол“. Стилната сграда беше дълга и ниска, задната й час беше почти изцяло от стъкло, разделена от тесни ивици циментова мазилка. Зад големите прозорци танцуваха клиенти. Други се разхождаха отвън с чаши в ръка или седяха около масички между разцъфнали храсти и палми.
Капитанът на лодката-такси спусна подвижното мостче. Четирима от пътниците станаха и несигурно слязоха на брега.
Бейли рязко се изправи и грабна хладилната кутия.
— Е, тук ще се разделим, Крофорд. Почти забравих, исках да кажа Грант. Защо не останеш на борда и да се поразходиш, за да разгледаш забележителностите?
— Защо не? — отговори Бюканън.
Бейли изглеждаше доволен от себе си.
— До нови срещи.
— Не. Други няма да има.
— Добре де — каза Бейли и с хладилната кутия в ръка скочи от мостчето на пристана. Той закрачи през празнично осветената морава към ресторанта, откъдето се разнасяше „Лунна река“ и изчезна в тълпата.
Тридесет минути по-късно лодката-такси отново върна Бюканън при хотел „Ривърсайд“. Той не би се върнал тук, ако не трябваше да вземе куфара си от багажника на колата на Синди. Колата беше паркирана в една тиха уличка до хотела и след като Бюканън пъхна ключовете под постелката на пода пред мястото на шофьора, отнесе куфара в хотела, откъдето поръча такси по телефона. Когато то пристигна, Бюканън каза на шофьора да го откара в някоя денонощна агенция за коли под наем. Оказа се, че единствената, отворена по това време, се намира на летището на Форт Лодърдейл и след като нае кола, Бюканън пое към най-близкия монетен автомат, за да се свърже с Дойл и да му каже къде да намери колата на Синди. След това купи дванадесет кутии бира от един денонощен магазин, спря в някаква тъмна и безлюдна улица, изля всички бири върху предната седалка и пода на колата, хвърли празните кутии на пода и потегли, отворил всички прозорци, за да не му прилошее от миризмата на бирата.
Вече беше станало един и петнадесет сутринта. Бюканън се отправи към океана, намери един пуст парк до вътрешнобреговия воден път и блъсна колата в предпазната бариера, като внимаваше по асфалта да останат следи от занасяне, сякаш беше загубил контрол над автомобила. После спря, излезе, включи лоста на скорост и избута колата през крайбрежната стена във водата. Плясъкът от падането й не беше заглъхнал, а той вече бързо се отдалечаваше, за да изчезне в мрака. Беше оставил куфара си в колата, заедно с портфейла си в шушляковото яке, което беше взел от Дойл. Паспортът беше в него. Не искаше никой да го проверява. Когато полицията започнеше да разследва този „нещастен случай“ и извадеше колата от водата, щеше да намери празните кутии от бира. Полицаите съвсем логично щяха да заключат, че шофьорът — Виктор Грант, според документите за самоличност в портфейла и договора за наемането на колата в жабката — е управлявал автомобила в пияно състояние, блъснал се е в предпазната бариера и безпомощен поради употребения алкохол, се е удавил. Разбира се, те нямаше да открият трупа, щяха да започнат издирване с водолази и драги и по-късно да се откажат, решавайки, че той ще изплува след няколко дена. Когато и това не станеше, щяха да си помислят, че трупът е заседнал под някой от многобройните пристани или течението го е отнесло в океана. И което беше още по-важно, Бюканън се надяваше, че Бейли ще повярва в същото. Дълбоко разстроен от изнудването, страхувайки се, че Бейли ще продължи да иска все повече и повече пари, Крофорд-Потър-Грант беше наел кола, за да избяга оттук, като междувременно се беше напил, беше загубил контрол над автомобила и…