Може би, помисли си Бюканън. Може би щеше да проработи. Във всеки случай такива бяха нарежданията на полковника — да направи така, че Виктор Грант да изчезне. Бюканън не беше казал на Дойл и Синди какво възнамеряваше да направи, за да се изненадат искрено, ако полицията започнеше да ги разпитва. Изчезването щеше да прекъсне връзката между Бюканън и Бейли. Освен това то щеше да прекъсне връзката между Бюканън и това, което се беше случило в Мексико. Ако мексиканските власти решаха да подновят разследването на Виктор Грант и потърсеха съдействието на американските власти, нямаше да има кого да разследват.
И всички проблеми щяха да бъдат решени, мислеше си Бюканън, докато бързаше през потъналия в мрак парк. Когато пое по една от тъмните странични улички, той намали ход. Щеше да намери някое място, където да се скрие до сутринта, да си купи самобръсначка, да се измие и избръсне в някоя обществена тоалетна, да пропътува с автобус четиридесетте километра до Маями, да си купи с пари в брой билет за Амтрак и да се превърне в анонимен пътник във влака на север за Вашингтон.
Фигаро тук, Фигаро там. Определено беше време за ново начало.
Единствената подробност, която го притесняваше, беше как полковникът можеше да бъде сигурен, че ще успее да се сдобие с всички снимки и негативите. Ами ако Бейли беше влязъл в първата изпречила се пред очите му обществена тоалетна, ако се бе заключил в някоя от кабинките, взел парите и после изхвърлил хладилната кутия в кофата за боклук? При това положение екипът за наблюдение нямаше да успее да проследи Бейли до мястото, където беше отседнал и където предполагаха, че се намират снимките. Друга подробност, която го притесняваше, беше червенокосата жена, която беше заснела Бюканън пред затвора в Мексико, докато говореше с човека от американското посолство; същата жена, която освен това беше заснела Бюканън с полковника на яхтата, а по-късно с Бейли в канала. Ами ако Бейли й беше платил предварително и не възнамеряваше повече да се среща с нея? Екипът за проследяване нямаше да успее да я открие.
И какво от това? — реши Бюканън, докато вървеше бързо през уединения богаташки квартал, готов да се скрие зад който й да е от многобройните, отрупани с цвят храсти, ако видеше срещу него да се задават светлините на кола. И какво от това, ако Бейли беше платил предварително на жената и не възнамеряваше повече да се среща с нея? Нали първо щеше да се погрижи да вземе от нея всички снимки и негативи? Той нямаше да й се довери. Нямаше да има никакво значение, ако Бейли изхвърлеше хладилната кутия и екипът за проследяване не успееше да открие снимките и негативите. В края на краищата снимките нямаше да свършат никаква работа на Бейли при положение, че човекът, кого изнудваше, беше мъртъв.
ВЗРИВ УБИВА ТРИМА
ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ — Мощен взрив малко преди полунощ унищожи кола на паркинга пред ресторант „На реката при Пол“, причинявайки смъртта на намиращия се в нея 48-годишен Робърт Бейли от Оклахома, идентифициран по останките от шофьорската му книжка. В следствие на взрива са загинали и двама клиенти, които са излизали от ресторанта. Унищожени или повредени са много други коли. Овъглените остатъци от голяма сума пари, открити на мястото на разигралата се трагедия, дават основание на властите да смятат, че взривът може да е в резултат на все по-разрастващата се напоследък война между контрабандистите на наркотици.
УБИЙСТВО — САМОУБИЙСТВО
ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ — В отговор на телефонно обаждане от изплашен съсед за стрелба от дома на улица „Глейд“ N 233 в Плантацията, рано тази сутрин полицията е открила труповете на Джак Дойл (34) и съпругата му Синди (30), и двамата загинали от огнестрелни рани. Предполага се, че господин Дойл, отчаян от раковото заболяване на съпругата си, я е застрелял с 38-калибров късоцевен револвер, докато тя е спяла в спалнята, след което се е самоубил със същото оръжие.
Полуостров Юкатан
Като опитваше да се съсредоточи сред шума на булдозерите, камионите, джиповете, верижните триони, генераторите и виковете на строителните работници, Джена Лейн начерта следващата линия върху топографската карта, която приготвяше. Картата беше разгъната и закрепена с книги върху скована от дъски маса в палатката с размери шест на три метра, която й служеше за канцелария. По лицето й се стичаше пот, която се събираше на върха на брадичката й, докато Джена съсредоточено нанасяше бележка до линията, която току-що беше начертала върху картата.