Аз със сигурност няма да го забравя, помисли си Джена, както и със сигурност няма да забравя настоящата си работа.
По време на събеседването за проекта, Дръмонд беше огледал преценяващо русата й, с цвят на мед коса, високите й, стегнати гърди, стройните й, също така стегнати бедра и с дрезгавия си глас, който беше накарал нервите й да се разтреперят, й беше предложил работата така, сякаш й правеше сексуално предложение. Може би наистина беше сексуално предложение, може би за Дръмонд всички хора, които работеха за него, бяха един вид проститутки.
Но скъпо платени проститутки, помисли си Джена. Въпреки че той беше най-студенокръвният и гаден кучи син, когото беше срещала през живота си, Дръмонд несъмнено беше и най-щедрият. Заплатата й за този проект се равняваше на сбора от заплатите й за предишните десет години. Тъй като този проект беше отвратителен, тя нямаше намерение да продаде професионалната си душа за няколко гроша.
Когато тя и Макинтайър влязоха в сградата с пръстен под, погледът на Джена веднага се насочи към Дръмонд, който, заобиколен от група бригадири, вече ги засипваше с въпроси и бълваше заповеди. Той толкова бързо беше поел нещата в свои ръце, че въпреки вълнения си костюм на тънко синьо райе, ушит в Англия и който рязко се открояваше сред потните, изцапани със засъхнала пръст и измачкани работни дрехи на бригадирите, изглеждаше съвсем на място, в стихията си. За разлика от него русокосият, добре облечен мъж, застанал до Дръмонд, изглеждаше твърде резервиран и очевидно се чувстваше съвсем не на място в тези примитивни условия. Името му беше Реймънд и студеното пламъче в погледа му предупреди Джена да не вярва, че приятните черти на лицето му отразяват истинския му характер. Тя подозираше, че Реймънд се чувства в стихията си единствено когато причинява болка.
Мили Боже, в какво се забърках?
— Не! — каза Дръмонд на един от бригадирите с треперлив, но властен глас. — Не! Знаехте какви са правилата преди да се съгласите да ви наемем. Подписахте документ, с който се задължавате да спазвате определени условия. Нито вие, нито някой член на бригадата ви може да напуска лагера при каквито и да било обстоятелства преди завършването на работата. Плащам щедро на всички, за да работите седем дена в седмицата и очаквам да получа от вас максимума за парите си. Да доведете тук жени? Глупости! Достъпът на външни хора в лагера е забранен. Позволение да използвате радиостанцията за лични разговори? В никакъв случай! Това, което става тук, е моя работа и аз не искам работниците ви да разказват за нея на външни хора. Знаете колко държа на поверителността. Лагерът е отцепен във всяко едно отношение. Никога повече не повдигайте тази тема.
Дръмонд презрително се обърна с гръб към групата и забеляза Джена и Макинтайър, които стояха на прага на отворената врата.
— Добре, искам да поговоря и с двама ви — той даде знак на Реймънд да изведе бригадирите навън, после махна на Джена и Макинтайър да приближат. — Открихте ли го?
Джена и Макинтайър сведоха очи.
— Не знам защо си направих труда да ви питам — каза Дръмонд. — Ако го бяхте открили, тези идиоти нямаше да престанат да бръщолевят истерично за това. Нямаше да могат да се сдържат. Което означава, че все още нищо не подозират — продължи Дръмонд. — Вярно ли е?
Макинтайър се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Да. Вярно е.
Реймънд, който беше извел бригадирите навън, влезе в постройката, затвори вратата, облегна се на нея, скръсти ръце и започна студено да оглежда Джена и тя почувства безочливия му поглед върху себе си.
— Не съм доволен, никак не съм доволен — каза Дръмонд. — Дадох ви цялата необходима информация. Задачата не може да е толкова трудна. На практика разполагате с подробни указания какво да правите. Но вие все още не сте го открили.