Макинтайър промърмори нещо.
— Какво? — гневно го погледна Дръмонд. — По дяволите, човече, говори по-високо. Мърморенето няма да ме накара да си помисля, че ушите ми изневеряват.
— Не исках да…
— Не се извинявай! Мразя да ми хленчат. Може би затова не си успял да си свършиш работата. Защото не си достатъчно мъж, за да я ръководиш както трябва.
— Указанията не бяха толкова подробни, както твърдите — прекъсна го Джена.
— О? — Старецът се извърна към нея. — Ти поне не мрънкаш под носа си. Но не си спомням да съм те молил за обяснение.
— Ако ви се наложи да ме молите, това ще означава, че не съм достатъчно добър служител, не сте ли съгласен?
— Отличен отговор! — Дръмонд я огледа изпитателно. — Продължавай!
— Не бих могла да нарека неясния, и по всяка вероятност неточен превод „подробни указания“.
Дръмонд настръхна.
— Преводът не е неточен. Наех най-добрите специалисти срещу най-голямо възнаграждение да разтълкуват текста.
— Но дори и специалистите не разбират всички символи на маите.
— И ти самата си достатъчно добър специалист, за да знаеш това?
— Може би сте забравили.
— Аз не забравям нищо.
— Аз съм не само топограф — каза Джена. — Аз съм археолог-топограф. Специалността ми е да картографирам обекти, подобни на този и може да не умея да превеждам символите на маите, но познавам няколко души, които могат и те първи ще признаят, че има още много неясноти по отношение на тяхната специалност.
— Може би. Или може би се опитваш да оправдаеш лошо свършената си работа. Може би трябва да наема още някой и да приспадна заплатата му от твоята.
Паниката, обзела Джена, я накара да сподави гнева си.
Престани, помисли си тя. Запази си мнението. Не го настройвай срещу себе си.
— Работете по-усърдно — изграчи Дръмонд. — Престанете да си търсите извинения. Преводът е възможно най-точен. И ясен. Това, което търсим, е тук. Но защо не можете да го откриете?
— Топографията на Юкатан е почти еднообразна — отговори Джена. Местността, описана в текста, може да се намира навсякъде. Освен това геоложката обстановка в този район е нестабилна. През изминалите хиляда години, откакто местността е била описана, част от ориентирите, които търсим, биха могли да са унищожени от земетресения.
Дръмонд се намръщи и насочи вниманието си към Макинтайър.
— Нямам време за бавене. Джунглата трябва да се разчисти, а хората ти не са свършили почти нищо от това, което трябваше да извършат досега. Изоставате от графика.
— Графикът не предвижда саботажи — каза Макинтайър.
Дръмонд рязко извърна глава.
— Саботажи?
— Някой умишлено поврежда булдозерите и камионите. Сипва прах в резервоарите за гориво. Реже маркучите на радиаторите. Пука гумите.
Дръмонд почервеня от гняв.
— Защо не ми казахте?
— Помислихме си, че ще успеем да се справим с този проблем без да ви безпокоим. Поправихме машините и поставихме охрана около тях — каза Макинтайър.
— И?
— Поставянето на охрана около машините означаваше, че трябваше да намалим броя на хората, които охраняват лагера. На следващата нощ бяха откраднати доста от инструментите ни. Питейната вода беше замърсена. Варелите с гориво пробити. Затова сме складирали тук варели. Като резерв в случай на непредвидени обстоятелства. Хеликоптерите удвоиха работното си време, за да доставят резервни части и гориво, вместо ново оборудване.
— Доставката на гориво не е решение! — троснато отговори Дръмонд. — Открийте кой причинява повредите. Какво ще кажеш за онези бригадири, които бяха тук да се оплакват? Възможно ли е това да е някой, които иска работата временно да бъде преустановена, за да прекара почивните дни в Мерида и да се напие?
— И за това помислихме — каза Макинтайър. — Не. Мъжете са уморени и мърморят, но повече от всичко искат да свършат работата предсрочно, за да си получат премиите. Никой не би направил нещо, което ще ги принуди да останат тук повече от необходимото.
— Кой тогава?
— Местните жители — отговори Джена. — Маите.
По лицето на Дръмонд се изписа удивление.
— Искате да ми кажете, че шепа невежи индианци могат да ви надхитрят и да попречат на изпълнението на проекта?
— Вероятно са повече, отколкото си мислите. А що се отнася до невежеството им, ние се намираме в техния заден двор, а не в нашия. Те познават местността много по-добре от нас.
— Напразни извинения!
— Сигурна съм, че следят всяко наше движение от джунглата — каза Джена, — а освен това подозирам, че това място има за тях огромно религиозно значение и че са вбесени от онова, което правим тук.