В края на краищата обаче Бюканън получаваше нова задача и заминаваше, като се отказваше от старата си самоличност и приемаше нова. На теория предишната самоличност вече не съществуваше. Въпреки това, макар че Бюканън вземаше мерки да преустанови получаването на поща на старите си адреси, неизменно се случваше да се получат някои пратки. За да разсее излишните съмнения, той винаги оставяше на хазяите адрес за препращане на кореспонденцията. Това беше известно сред професионалните кръгове като „адрес за удобство“ — сигурна, дискретна фирма, обикновено частна пощенска агенция, която не можеше по никакъв начин да бъде свързана с шефовете на Бюканън.
— Има ли нещо тук, което заслужава специално внимание? — попита пълният мъж, който се представяше като Алън. — Нещо, което си пропуснал да уредиш навреме? Трябва да знаем, преди да унищожим тези неща.
Бюканън прегледа пощенските пратки.
— Не. Списанията са за изхвърляне. Каталозите също. Тези търговски рекламни проспекти са точно това, което ги наричат — боклук. Това…
Той усети как по гърба му пробягват студени тръпки, когато вдигна една пощенска картичка.
— Адресирана е до Питър Ланг. Не съм използвал това име от шест години. Къде, по дяволите, се е губила толкова време?
— Никъде. Виж печата на марката. Някой я е изпратил от Балтимор… Миналата седмица.
— Миналата седмица? — Бюканън почувства как изстива. — Кой би искал да се свърже с Питър Ланг след шест години? Кой би могъл да си спомни за него? Кой би си направил труда…
— Точно това искаме да знаем — каза Алън. В хладния му поглед се четеше заплаха. — И защо картичка? Защо не писмо? И как разбираш това съобщение?
Разтревожен, Бюканън го прочете внимателно. То беше написано на ръка, с черно мастило, буквите бяха дребни, с тънки линии, богато украсени, но прецизно изписани.
Женски почерк. Нямаше име.
Пет изречения, някои недовършени, на пръв поглед без всякакъв смисъл.
Но не и за Бюканън. Нямаше нужда от подпис, за да разбере кой беше изпратил картичката. Защото тя несъмнено си беше дала сметка, че доста хора, особено шефовете на Бюканън, вече щяха да са прочели съобщението. Той се възхити на начина, по който беше кодирала посланието си.
Ето картичката, която никога не съм си мислила, че ще изпратя. Надявам се, че обещанието ти беше искрено. Същото място и време като последния път. Разчитам на теб. МОЛЯ ТЕ.
Бюканън прочете съобщението няколко пъти, после погледна към пълния мъж, който го наблюдаваше навъсено.
— Е? — така наречения Алън се навъси още повече.
— Една жена, която ме познаваше, когато се представях за Питър Ланг — спокойно отвърна Бюканън. — Трябваше ми за прикритие.
— Това ли е всичко?
Бюканън сви рамене.
— Коя беше тя, Бюканън?
— Беше толкова отдавна, че дори не си спомням името й.
— Не ми казвай, че твоята прочута памет ти изневерява!
— Помня само най-важните неща. Тя не беше измежду тях.
— Защо не е написала името си?
— Беше доста ексцентрична. Поне това си спомням. Може би си е помислила, че ще бъде ефектно и загадъчно, ако изпрати картичка без подпис.
— И въпреки това, без име на картичката, име, което твърдиш, че не можеш да си спомниш. Ти знаеш кой е изпратил съобщението.
— Тя доста често правеше подобни неща. Неподписани, загадъчни бележки. Намирах ги в банята, в пижамата си, в чекмеджето за чорапи. Казах ти, беше ексцентрична. Но беше страхотна, а и никога не съм виждал толкова обработен и елегантен почерк. Тя се гордееше с това — с почерка си.
— Но какво означава това?
— Проклет да съм, ако знам. Може да е била дрогирана, когато го е писала. Или пък толкова се е старала съобщението да изглежда ефектно, та не си е дала сметка, че нищо няма да разбера.
Пълният мъж се навъси още повече.
— И ей така, след цели шест години, е решила да ти пише.
— Няма друго обяснение — каза Бюканън. — Защото точно това е станало. Дори не се е сетила да си напише адреса. Така обичаше да действа — импулсивно.
— Каква е тази работа със „същото място и време като последния път“?
— Нямам никаква представа.
Агентът не помръдна. Той продължи да гледа изпитателно Бюканън, сякаш се опитваше да го накара да почувства такова неудобство, че да прояви някакъв признак на слабост.