Не ме наричай така, мислено се обръщаше към Алън той. Ако някои хора разберат кой всъщност съм аз, те ще ме убият. Веднага.
Във Феърфакс, Вирджиния, в частната медицинска клиника, която вероятно се намираше под контрола на шефовете му, той отново се изнерви, потръпвайки вътрешно, когато лекарят, който го преглеждаше, всеки път го наречеше с истинското му име.
Как сте, господин Бюканън? Главата все още ли ви боли, господин Бюканън? Трябва отново да ви прегледам, господин Бюканън. Отлични реакции, господин Бюканън. Сестрата ще ви заведе на долния етаж за компютърната томография, господин Бюканън.
Господи, те не са си направили труда да ми осигурят дори минимална фалшива самоличност, помисли си Бюканън. Нито дори някакво най-обикновено име, като Джон Доу, например. Нямаше да са ми необходими документи. Някакъв произволен псевдоним специално за прегледа щеше да свърши работа. Но истинското ми име е записано в болничния картон който лекарят държи. Разбирам, че са искали да запазят в тайна псевдонима Дон Колтън. Но нямаше нужда да го използвам. Можех да се нарека всякак. По този начин, щом името ми е свързано с компютърната томография, ако някой направи проверка, веднага ще установи връзката между мен и компютърната томография на_ Виктор Грант._ Докторът остави снимката, която разглеждаше.
— Добри новини. Отокът е спаднал значително, господин Бюканън.
Ако ме нарече така още веднъж….
— И няма признаци за неврологични поражения. Треперенето на дясната ви ръка е спряло. Отдавам този симптом на травма, причинена от раната в рамото ви.
— А главоболието ми?
— Главоболието след контузия може да продължи доста време. Това не ме притеснява.
— Разбира се, след като не мъчи вас.
Лекарят не реагира на този опит за шега.
— Мога да ви изпиша нещо за болката, ако искате.
— Нещо с етикетче, на което пише: „Не шофирайте и не използвайте тежки механични съоръжения, докато взимате това лекарство“?
— Точно така.
— Благодаря, но ще продължа да взимам аспирин.
— Както желаете. Елате след седмица — това се пада на втори ноември, за да ви прегледам отново. А през това време внимавайте да не си ударите отново главата. Обадете ми се, ако имате някакви проблеми.
Проблеми? — помисли си Бюканън. Ти не можеш да решиш проблемите, които имам.
„Ето картичката, която никога не съм си мислила, че ще изпратя.“
— Искаш ли да ми кажеш какво става? — попита Бюканън, докато се движеха по автострадата „Литъл Ривър“ от Феърфакс към Александрия. Денят беше сив, предното стъкло беше осеяно със ситни капчици октомврийски дъжд.
Мъжът, който се представяше като Алън, погледна към него, а после отново впери поглед напред, като се съсредоточи върху движението по пътя.
— Не разбирам какво имаш пред вид.
— Защо ме оставихте без прикритие?
Дъждът се усили и мъжът включи нагревателя на предното стъкло.
— Без прикритие? Какво те кара да мислиш…
Бюканън го погледна изпитателно. Мъжът включи фаровете.
— Е, не можеш да продължаваш дълго така — каза Бюканън, — за да избегнеш отговора на въпроса ми. Какво ще направиш сега? Ще включиш радиото и ще започнеш да търсиш подходяща станция, или ще отбиеш от пътя и ще започнеш да сменяш маслото?
— За какво говориш, Бюканън?
— За това. За името ми. За първи път от осем години насам хората го използват открито. Съвсем съзнателно ме разконспирирате. Защо?
— Казах ти снощи. Време е за почивка.
— Това не оправдава нарушаването на основните правила.
— Лекарят има разрешение за достъп до поверителна информация.
— Нарушаването беше неоправдано — каза Бюканън. — Той определено няма нужда да знае кой съм, за да прецени резултатите от компютърната томография. Освен това той спомена раната на рамото ми без да я прегледа, а аз не му казах за нея. Какво друго му е обяснено, без да има нужда да го знае? Как съм бил ранен?
— Разбира се, че не.
— Аха. И още как! Това не е просто почивка. Аз не съм просто в безтегловност. Искате постепенно да ме изтеглите от активна служба. Прав ли съм?
Мъжът продължаваше да се взира в съседното платно за изпреварване.
— Зададох ти въпрос. Изтегляте ли ме?
— Нищо не продължава вечно, Бюканън.
— Престани да ме наричаш така!
— А как трябва да те наричам? Кой, по дяволите, мислиш, че си?
Кръвта запулсира силно в главата на Бюканън. Той нямаше отговор на този въпрос.
— Полеви агент с твоя талант и опит може да бъде много полезен като инструктор — продължи Алън.