По дяволите. Не обичам лошите предчувствия! Те понякога се сбъдват.
— Та нали всичко това е наужким… — неуверено произнася Пат. — Дори ако… сами ще направим всичко, а Чингиз нека завижда…
Той даже се засмива, но толкова неуверено, че на никой не му се вярва да е весел.
— Спуска се — изрича Подляра. Притискайки длан към челото си, сякаш в тази бетонна кутия има слънце, от което трябва да се пази, той гледа нагоре. — Нормално… като че ли… малко по-бързо от Сашка…
Аз мълча. Не ми се иска да обяснявам, че Шурка и така се спускаше прекалено бързо и със сигурност е загубил десетки проценти от живота си при удара в пода…
— Чин! — радостно вика Пат, гледайки плъзгащата се по въжето фигура. — Хайде-хайде! Не спи!
Според мен той и така не спи… Даже никак. Чингиз вече беше съвсем ниско. На височината на двайсететажна сграда.
И в този момент се случва всичко.
Отначало виждам, че Чингиз разперва ръце. Парчетата ремъци не се виждат, но не е трудно да се досетя, че те летят след него.
— Не! — крещи Пат и се хвърля към въжето. Подляра мълчаливо и мълниеносно го хваща за яката.
А Чингиз вече лети покрай въжето, лети надолу с главата. Коланът на кръста му, с който е закрепен за въжето, е издържал рязкото дръпване. Но падането на Чингиз сега е просто падане. С всички произтичащи последствия.
— Мир на дома ви — неочаквано произнася Подляра. Пат започва отчаяно да го рита, но хакерът сякаш не забелязва това.
Чак в последните секунди Чингиз успява да се вкопчи във въжето. Разбира се, той не успява напълно да намали скоростта, но все пак падането се забавя.
Чингиз пада до срасналата се с бетона основа на въжето абсолютно беззвучно.
Затова пък Пат крещи в пълния си глас.
Първа до Чингиз притичва Нике. За секунда го поглежда в лицето, после измъква аптечка… виж ти, не знаех, че се е запасила… и я притиска към тялото му.
— Не може да бъде — възкликва Крейзи, изваждайки своята аптечка.
След третата и последна наша аптечка, осигурена от Маниака, Чингиз отваря очи.
— Приличаш на зомби — обажда се Пат. Веднага щом Нике извади аптечката, той спря да вика. И сега, изглежда, отчаяно се срамува от реакцията си.
— Вярвам ти… — кратко отвръща Чингиз.
Той целият е в кръв. Това е малко неестествено, тъй като не се виждат никакви рани, но програмите на „Лабиринта“ са свикнали да показват сериозността на пораженията именно по този начин. Едното око на Чингиз е отекло, ръкавиците на ръцете му са се изтъркали.
— Как се изхитри да се срутиш? — Подляра се навежда над него, с едно движение го изправя на крака. Чингиз се поклаща, но се задържа прав.
— Ремъкът ми се изплъзна — просто отговаря Чингиз. — Странно…
— Какво му е странното? — интересува се Крейзи. Учудващо е, че това се случи само с теб.
— Странно е, че съм жив…
— Повече аптечки няма ли? — оглежда всички ни Нике. Аз мълчаливо подавам на Чингиз отнетия от Мага сандвич.
— Благодаря, преял съм.
— Това са пет процента живот.
Чингиз мрачно изяжда храната. Видими изменения в облика му, наистина, не се появяват.
— Ще те пуснем най-отпред. Да плашиш чудовищата — ехидно произнася Пат.
— Първо да се доберем до тях. Има ли изход тук?
Без да се уговаряме, с Крейзи се разделяме. Аз тръгвам наляво, той — надясно. Обхождаме сградата по периметъра, връщаме се при момчетата. Врати няма.
— Тогава стреляй — кимва ми Чингиз. — Много бих искал да намеря две-три аптечки.
— Почакайте — приближава се Крейзи до Маниака. — Трябват ми официалните ти банкови реквизити.
Усмивката върху лицето на Маниака се появява бавно и постепенно.
— А номера на кредитната карта и пин кода?
— Сам ще ги въведеш. Като си вземеш единия бон зелени.
— Какъв бон?
— Сутринта пратих в съвета на директорите на „Лабиринта“ докладна записка. За провеждане на инспекция на „Лабиринта“ с привличането на външни лица. Ти нали искаше да докажеш, че в „Лабиринта“ може да се вкара вирусно оръжие, както по-рано?
Като че ли дори на Чингиз му стана по-добре.
— Значи можем да не се притесняваме от съдебно преследване? — уточнява Маниака.
— За какво? За проверката на системата за безопасност, за която се уговорихме още вчера? — с лека усмивка отвръща Крейзи.
— Не можеше ли да го кажеш по-рано?
— Стори ми се, че е по-уместно сега.
Разбирам Крейзи. Сега страшно са ни необходими положителни емоции. За добрите новини понякога трябва да се избира времето, така както и за лошите.