„Третият режим на проверка се извършваше с използването на техническите възможности на «Дълбинния контейнер». За съжаление, чистотата на ескперимента донякъде се нарушаваше от двайсет и четиричасовата бариера за пребиваване във виртуалността, която засега не сме успели да преодолеем. Въпреки това резултатите изглеждат напълно успешни. В настоящия момент доброволците се намират в Дийптаун от три месеца. Ефектът на следживот започна да се проявява към края на първата седмица на пребиваване в дълбината. Към средата на втория месец виртуалният персонаж напълно преминава към денонощна активна дейност. Осезаеми изменения в реакциите и поведението по време на съня на човека оператор не са забелязани. Според независими експерти, персонажът се възприема адекватно, участва в обществения живот на своето обкръжение, проявява свойствените за оператора интелектуални, емоционални и сексуални реакции. Значителна промяна се забелязва само в поведението на хората-оператори. Рязко намалява интересът към околния свят. Забелязва се емоционална студенина и известна скованост в общуването с хората извън Дийптаун, включително и с по-рано важни за тях индивиди. Извън «Дълбинния контейнер» или без обикновен компютър операторът нервничи, лесно възбудим е, повишава се склонността му към алкохолизиране и употреба на наркотици. Сексуалните реакции се намаляват до минимум. Способностите за анализ на ситуацията и интелектуалната дейност обаче не са пострадали. Операторите проявяват максимум изобретателност, за да постигнат по-нататъшно продължаване на експеримента. В поведението им се забелязва значителна корелация с процесите, възникващи при наркотична зависимост. Интерполацията на данните позволява да се предположи, че у операторите, задействани във втория режим на проверка, подобни ефекти ще се появят към края на втората година на експеримента.“
Всички мълчат.
Всеки мисли за свои си неща.
Аз също.
Именно това е убило Ромка. Не просто новината, че Дибенко е довел работата до поява на изкуствен интелект. Не само информацията за възможността да се копира своето „аз“ във виртуалния свят.
Ето какво го е накарало да се паникьоса, да избяга с файла, да го крие, да заличава следите.
Той е видял бъдещето. Човешкото бъдеще. Не хора, които ходят в дълбината, работят, почиват, сприятеляват се и обичат. И дори не хора, за които дълбината е само кражби, разправии, подлост, разврат.
Милиони придатъци към виртуалните си съзнания. Милиони живи автомати със зачервени възпалени очи и безсилни мускули, милиони половинки от разрязано на две цяло, устремени към мониторите, шлемовете, „Дълбинния контейнер“, към каквото и да е — само и само електронната игла да прониже разума, зашивайки ги в едно цяло с изгубената в дълбината част…
Ето какво е то, нашето бъдеще. Сладък рай на елои, живеещи във виртуални градини. И стада морлоци, естествено. И не е задължително нощем морлоците да обират апартаментите на елоите и да впиват зъби в сладката плът. Времето на нощните чудовища е отминало, мистър Уелс. На вас ви е провървяло, британски мечтателю. Информацията е власт, световната мрежа е власт, напълно възможно е от дълбината да се изстреля ядрена ракета, също могат да започнат да се правят и роботи-полицаи. А никак не е сложно да се заградят бетонните бункери с „Дълбинни контейнери“ с бодлива тел под високо напрежение и да се сложи на автоматичната картечница същият този Император от „Лабиринта“.
Впрочем, за какво са всичките тези страхове?
И без това няма да е весело.
„Учи се добре, синко, и ще идеш да живееш в рая…“
„За какво ни е тази отпуска? По-добре да си купим «Дълбинен контейнер»! Да си починем в дълбината!“
„А чу ли, че съседът починал преди една седмица? Вчера ми го разказа неговият виртуал. Поседнахме, пийнахме за упокой на тленните му останки…“
— Това е безсмъртие — рязко казва Чингиз. — При достатъчно дълго пребиваване в „изкуствена натура“ виртуалната личност става абсолютно автономна. Със сигурност.
— В гроба да го видя дано това безсмъртие… — някак не много убедително измърморва Подляра.
— Не се заричай. Когато гробът се зададе, ще се замислиш.
— А аз бих опитал — радостно съобщава Пат. — Сто на сто!
— И би останал завинаги в дълбината нагло хлапенце… — отбелязва Чингиз.
— Ако искам, такъв ще остана. Каква е разликата?
— Момчета, какво възнамеряваме да правим с всичко това? — пита Маниака.
Ето така е винаги. Седиш, смилаш получената информация, а отгоре на всичко те карат да отговаряш и на въпроси.