Как не ми се искаше да говоря всичко това. Отлагах го, докато беше възможно…
— Сигурен ли си? — скептично пита Чингиз. — Видял ли си я отново?
— Виждам се с нея всеки ден. Нике е Вики. Жена ми.
— Мадам! — възторжено се провиква Мага. — Веднага разбрах, веднага като я видях! Почувствах познатия почерк! Само че не се обадих… щом не иска да си признае, значи не иска…
— Хайде-хайде — подхвърля Маниака. — Леонид, сигурен ли си?
— В Нике не съм сигурен. Но на Вики вярвам. Тя не е Тъмния Дайвър.
Други въпроси не възникват. Маниака и Мага, предполагам, вярват на Вики. Чингиз и Подляра — на мен.
— Трябва да кажем на Пат — замислено се обажда Чингиз. — Още се надува… Добре, с Нике е ясно. А с Тъмния Дайвър? Какво ще правим?
— Твоето мнение?
— Да му дадем програмата. Ще я използваме ли самите ние… нека всеки решава за себе си. Но да се отървем от Тъмния Дайвър. Аз няма да я пускам на дискове… И изобщо ще препятствам този канал в Русия до последно! Все някак ще си заработя парчето хляб и без съмнителни постъпки.
— С хайвер и масло — промърморва Подляра. — Момчета, можем просто да унищожим програмата. Тъмния Дайвър не ми прилича на психопат. Няма да тръгне да си отмъщава заради самата мъст. Отпадне ли нуждата да ни преследва — ще се прехвърли на Дибенко. А той сам си е виновен — всичко това е негова работа. Аз казвам — да я унищожим. Безвъзвратно! Да я пратим на майната й! На чий хард е тя сега?
— На моя. — Чингиз се бави за миг. Поглежда ме, усмихва се… и аз виждам в очите му неговото безкрайно лято. — Добре. Аз съм съгласен. Да я ликвидираме. Заедно с харда. До дупка. Да не разчитаме на форматирането и презаписа. Дупка с бормашината и шишенце киселина вътре.
Маниака свива рамене:
— Все едно, Дибенко ще я пусне на бял свят… сигурен съм. Е, по-късно… но след още два експеримента… О’кей. Както искате. Да я унищожим.
— Хората са работили… старали са се… — въздъхва Мага и се почесва по тила.
— Та ние не унищожаваме оригинала — забелязва Маниака. — А копие. Откраднато.
— Тогава — да трием! И не трябва да се съсипва хардът, аз имам една програмка, след нея…
— Харда — произнася Чингиз с леден глас.
— Е, както искаш, ако не ти е жал за парите; харда е добър, не се съмнявам… — леко обидено изрича Мага. — Давай, троши харда…
Всички поглеждат към мен.
Последното значимо мнение…
— Да направя равносметка? — питам аз. Нямам ни най-малки колебания, знам какво ще кажа сега.
— Здрасти, Льон!
Пат влиза в библиотеката. Облечен е в гащеризон, приличащ си като две капки вода с униформата от „Лабиринта“.
— Пат… — Чингиз явно започва да се нервира. — Какво ми обеща?
— Подготвих си уроците! — ядосано отговаря хлапакът. — Всичките! И освен това нарисувах една готина униформа! Ето, исках да се похваля!
— Да, готина е — съгласява се Чингиз. — Само че ти обеща да не влизаш в дълбината. Помниш ли?
Пат умолително гледа Подляра, и той не издържа. Изсумтява и произнася:
— Добре, Чин. Мирясай. Нека влиза тук… Освен това Пат има право да решава. Както и всички ние.
Последният аргумент, изглежда, оказва въздействие.
— Сядай — рязко подхвърля Чингиз. — Рисувач… Решаваме какво да правим с програмата на Дибенко.
— И какво? — настанявайки се между Чингиз и Подляра, пита Пат.
— Общото мнение е да я унищожим. Тъмния Дайвър ни даде ултиматум, иска файла. Най-лесно е да унищожим файла, тогава ще ни остави на мира. Не е по силите ни да се борим срещу него.
— Как не ни е по силите? — пита Пат, прехвърляйки поглед от Чингиз към Подляра, а после към мен.
Ето как се разрушават идеалите. Якият бизнесмен Чингиз, великият хакер Подляра, последният дайвър Леонид — всичките пасуват пред Тъмния Дайвър.
— Абсолютно не ни е по силите. Неговите възможности в дълбината имат по-скоро мистичен характер. За разлика от нашите. Трябва или да плюем на Дийптаун и да престанем да се появяваме тук, или да унищожим файла.
Трябва да се отдаде дължимото на Пат — той изобщо не се колебае.
— Тогава хайде да изтрием файла! Или да му го дадем, да се задави дано!
— Не, няма да му го даваме. Ще го изтрием. — Чингиз отново ме поглежда. — Леонид? Твоето мнение?
— Да го изтрием — изричам аз. — Да го изтрием до дупка. И ще обясня защо.
Изглежда всички очакват обяснения, поне частични.
— Дибенко е направил много хитро нещо. Той е решил да създаде изкуствен интелект, но не самодостатъчен, а като придатък на живия човек, фактически това е киборг. Само че половината от този киборг не е механична и електронна, а виртуална, програмна. Отначало тя само копира реакциите на човек. След това започва да ги изпреварва. А после… после придобива някакъв собствен живот. Прав ли съм?