Никой не му отговаря. Аз например, съм зает с повтарянето на стихчето си. „Дълбина-дълбина, не съм твой…“
Тя не иска да ме пусне. Изобщо не иска. Бих искал да знам как Тъмния Дайвър го постига. Та нали тук вече не става въпрос за контрол над виртуалното пространство. По-скоро има пряко въздействие върху мен.
— Всички вие имате какво да губите. — Тъмния Дайвър се отдалечава в посока към камината. Протяга ръце над огъня. — Да загинеш за идеята е красиво. Но струва ли си тази идея живота? Ще направим така. Аз ще преброя до седем. На цифрата седем…
Има нещо в гласа му — увереност, равнодушие, сила. Нещо, което не ни дава и сянка на надежда.
Той ще натисне спусъка. И аз ще почувствам, как сърцето ми звънливо удря за последен път, преди да спре. И ще ми остане не много, петнайсет минути…
Ще продължавам да живея, чувствайки как пропадам в бездънна пропаст. Може би стените от огън и лед ще се съберат около мен — само дето отпред няма да я има топлата светлинка.
И полетът ще стане вечен. И Вики, приближила се към мен, ще види под сваления шлем бялото ми, мъртво лице.
— Ти си подлец, Дайвър… — Чувам гласа си, но ми се струва, че някой говори вместо мен. — Ти си подлец, но си прав. Това не си струва да си пожертваш живота. Готов съм да дам файла.
Тъмния Дайвър кимва и се усмихва. Изобщо не му пука от обидата.
— Ще получиш файла…
Това е Чингиз.
— Остана още нашия велик хакер… — Тъмния Дайвър поглежда Подляра. — Хайде, хайде… Не бива да се правиш, че винаги си говорил през клавиатурата. Хубава мисъл, но знам, че не е така. Съгласен ли си с приятелите си?
— Да! — изревава Подляра.
— Тогава ще постъпим така… — Тъмния Дайвър взема от камината телефонната слушалка, допира я до ухото си, кимва. — Ще позвъня… на истинския Пат, който прилежно учи омразния руски език. Ти, Чингиз, ще го помолиш да отвори файла и да го изпрати в дълбината. Ето тук, на масичката за списания. Мисля, че ще се справи.
— Той не знае ключовете ни, глупако… — не издържа Чингиз.
— Ами ще му ги кажете. Всичките, поред. Кой беше пръв?
Докато говори, той вече набира номера.
— Леонид, после аз, после Подляра, накрая самия Пат. — Чингиз, изглежда, напълно се е предал.
— Прекрасно. И… нека да няма намеци и измами. Току-виж момчето се втурне тук да ви спасява — Тъмния Дайвър се вслушва и поднася слушалката към лицето на Чингиз.
— Привет, Пат…
Гласът на Чингиз е съвсем обикновен. Сякаш седи пред камината с чаша уиски в ръка, пуши цигара и философства с нас на отвлечени теми.
— Трудиш ли се? Браво. Работата е такава… ще те откъсна за минутка. Вземи файла, който зашифрирахме… да. Мързи те да отидеш? А по локалната мрежа трудно ли ти е да го изтеглиш? Добре… Сега всички поред ще ти кажем ключовете си. Ще отвориш файла и ще ни го пратиш в дълбината. Някъде в библиотеката. На масичката за списания. Не, не се шегувам. Хайде, действай, давам слушалката на Льоня…
Тъмния Дайвър одобрително кимва, потупва Чингиз по рамото и се приближава със слушалката към мен.
— Хей… — изричам аз в микрофона.
— Льоня, а защо изведнъж решихте да си разкрием ключовете? — с любопитство пита Пат.
— Ами за майтап. — Даже се изхитрям да се усмихна аз. — Готов ли си да набираш ключа?
— Аха…
— Диктувам. Първо са цифри. Седем. Четири. Шест. Нула. Шест. Две. Четири. Седем. Сега букви. W. H. O. Всичките главни, d. s. Всичките малки. Отново цифри. Едно. Три. Шест. Осем. Едно. Малко y. Главно Z. Символът за долар. Маймуна.
— Маймунското „а“ от адресите ли? Или думата „маймуна“? — делово пита Пат.
— Думи, които имат някакво значение, се използват в шифрите само от ламери — казвам аз. — Знакът, разбира се. Сега три отварящи скоби, цифрата осем. И възклицателен знак.
— Набрах я — съобщава Пат. — Сега ключът се генерира…
— Е, давам ти пак Чингиз…
Тъмния Дайвър, отдръпвайки слушалката встрани, прошепва:
— Хубав ключ! Одобрявам!
Мълча си. Това е общият ми ключ. Сега ще се наложи да преопаковам всичките си бази данни. Тъмния Дайвър отнася слушалката на Чингиз. Той, неясно защо, ме гледа със същото негодувание, с което гледа и Тъмния Дайвър. Но запазва гласа си спокоен:
— Отвори ли първия шифър? Добре. Сега набирай ключа ми… той е лесен… ламерски…
Ето каква била работата!
— Това е фраза, първата буква е малка, всички останали са големи. Има интервали между думите. Накрая трябва да се сложи точка. Набирай и повтаряй по букви.