Какво се тутка…
Чингиз издишва и с леден глас произнася:
— Четирийсет хиляди маймуни завират си отзад банан.
Тъмния Дайвър се превива в беззвучно кикотене.
Слушалката в ръката му подскача пред лицето на Чингиз. Подляра издава грухтящ звук, опитва се да погледне периферно Чингиз, после се обръща към мен.
Аз се удържам. Трудно, но се удържам.
— Какво? — изведнъж Чингиз губи самообладание. — Какво е това „мамуни“? Ти за да гледаш „мамуни“ ли ходиш в зоологическата градина?
Този път не издържам.
Изгубихме. Капитулирахме пред Тъмния Дайвър. Не е ясно и дали ще ни остави живи, след като получи файла.
Но сега аз се търкалям от смях, парализиран едновременно и в дълбината, и в апартамента си. И ме забавлява не толкова избраната от Чингиз парола, колкото от хокането, което той осъществява в момента.
— Да! Банан!
— Един за всичките ли? — пита Подляра и преминава в тихо кикотене.
— Това е… Сега Тоха ще ти каже своя ключ. Двойкаджия…
Тъмния Дайвър се приближава към Подляра. Поглежда към мен, усмихва се. Аз не мога да се усмихна в отговор… но усещам, че бих могъл да го направя. Виж ти. Намериха се някакви допирни точки между нас.
Всичко разбирам. И че ключът, състоящ се от думи, които имат значение, е по-удобен. И че ако се използва такъв ключ, трябва да се състави смешна фраза, нелепа и лесно запомняща се. И че тя дотолкова не подхожда на образа на Чингиз, че е напълно надеждна.
И все пак… все пак е смешно…
— Здрасти, старче… — изрича басово в слушалката Подляра. — Хубаво ключе има Чингиз, а? Ние тук едва не пукнахме от смях…
— Не протакай — тихо се обажда Тъмния Дайвър.
— Значи, ето какво… Моя ключ също не е труден. Но някои думи могат да ти се сторят непознати… ако има нещо, ще го уточним буква по буква. И изобщо… не се съсредоточавай върху смисъла.
Чингиз очевидно се напряга.
— Ами… такива са ми шегите, глупави. Сленг, ненормативна лексика… ти си голямо момче…
— По-бързо! — В гласа на Тъмния Дайвър се появява лека заплаха.
— Ако има нещо, после ще те отведа на преглед при психолог…
— От какви думи си съставил ключа? — съска Чингиз.
Подляра въздъхва и неизвестно защо понижава глас:
— Накратко, слушай… буквите се редуват, първата е малка, втората главна, третата малка и така нататък… няма никакви интервали. Набирай механично…
И той произнася ключа си.
За десет секунди в библиотеката настъпва гробна тишина. Тъмния Дайвър стои, замръзнал като скулптура, и червенина залива лицето му.
На мен също ми се иска да се изчервя. Но не мога.
После се чува ледения глас на Чингиз:
— Какви ги говориш на детето?
Подляра изсумтява, но не отговаря.
— Ще те убия, пънкар ненормален…
Подляра се начумерва и с доста сух, академичен тон, произнася в слушалката:
— Да, момче, разбирам, че въпросната дума рядко се използва в множествено число и поради това звучи някак необичайно. Не, няма да я намериш в речника… в нито един. Но според общоприетите граматични правила формата за множествено число трябва да се образува именно така.
Чингиз шумно издишва.
— Какво? — Подляра се замисля за миг. — Не, не, разбира се! Това всъщност е невъзможно. Противоречи на анатомията, физиологията и психологията на човека. А ако попиташ специалист по съпромат, ще разбереш че е и против законите на физиката. Това е просто някаква иронична фантазия, изразена с ненормативна лексика. Добре, после ще го обсъдим. Всичко е, да. Не зацикляй, става ли? Въведи ключа си и ни изпрати файла.
Тъмния Дайвър, без да каже нито дума, отнася слушалката обратно върху полицата на камината. Връща се при масичката.
У мен се появява чувството, че сега той се страхува да се доближи до Подляра.
— Чингиз, ами какво да правя? — жално се обажда Подляра. Да умирам ли сега? Твоя ключ… също си го биваше.
— Моят ключ могат да го четат пред елхата в детската градина! — изкрещява Чингиз. — В сравнение с твоя!
— Е, не преувеличавай… Бъди по-обективен, Чингиз!
— Как можа да го кажеш!
— Затова пък такъв ключ никой няма да избере!
— Естествено! Такива изроди като тебе се раждат веднъж в столетие!
— Наистина много съжалявам — тихо казва Подляра. — Извинявай. Наистина.
Слушам караницата им, но не се намесвам.
Зает съм с нещо изключително важно — мърдам пръстите на краката си.
Парализата отминава. Може би у всички нас, просто сега Чингиз и Подляра са заети с изясняване на отношенията си. А може да е първо при мен…
Плясване.
Върху масичката за списания се появява малкото леко томче. Тъмния Дайвър го хваща и бързо започва да го прелиства.