— Да — потвърдих аз.
Честно казано, хич не съм наясно дали Вики — моят индивидуален потребителски интерфейс — ще се спогоди с новата версия на „Windows-Home“. Пробвах дали е съвместима с бета-версията, но това беше почти преди година.
На екрана Вики търпеливо чакаше.
Станах, откачих кабелите на виртуалния гащеризон, отидох в банята. Пъхнах главата си под струята студена вода. Вече бях изтрезнял, само ме понаболяваше стомаха и устата ми бе пресъхнала.
Кой ме причака? И най-вече — защо? Мен, безобидния обитател на Дийптаун, хамалин в компанията „HLD“…
На кого съм изтрябвал?
Значи, не им трябвам аз, а дайвърът Леонид…
Също безсмислица.
Дайвъри вече няма… Доказано е…
И изведнъж се усетих, че се усмихвам. Не е важно от кого получаваш потвърждение за собствената си значимост — от приятели или от врагове. Важното е, че те ценят.
Така вероятно се усмихва някой запасняк, уволнен по болест войник, получил повиквателна. Като че ли няма на какво да се радва, защото късчето хартия не предвещава нищо добро…
И все пак!
— Не съм мъртъв — прошепнах на отражението в огледалото. — Дявол да го вземе, нали не съм мъртъв…
Отражението размърда устни, беззвучно повтаряйки думите ми.
Като омагьосан прекарах длан по студеното стъкло. Глупава усмивка до ушите… нека. Взех старата самобръсначка, пръснах в дланта си малко пяна, започнах да се бръсна. Бавно, грижливо. Понаплисках се с одеколон. Постоях още малко, опитвайки се да придам на лицето си сериозно изражение. Но на какво се радвам? На това, че ме наритаха като кутре?
— Кого ли настъпих по опашката? — попитах отражението си. — А? Как мислиш?
…В хладилника открих кола и сок. Изпих сока, защото хич не вървеше да пресушавам лигавицата на устата с ортофосфорната киселина, добавяна от акъллиите производители в другата напитка. Така… един без четвърт. Или Вики е заредила всичките си файлове, или машината е увиснала.
Компютърът работеше. Вики се усмихваше от екрана.
— Статус? — попитах аз, свързвайки кабелите.
— Системата е стабилна. Ресурсите са достатъчни.
— Вход в мрежата. Обикновен режим. Личност номер три — „Протей“.
— Готово — само след секунда забавяне. Оптичната линия не е като скапания телефонен кабел…
Надянах шлема. Облегнах се в креслото.
Дявол да го вземе… всичко е като преди…
Почти като едно време.
deep
[Enter]
Мотоциклетистът и Стрелеца все така скучаят на леглото. Ставам от креслото, поглеждам се в огледалото. Аха, Протей е запазил внесените от мен промени. Мъж на средна възраст с мъдри очи…
Отивам при вратата на пръсти, сякаш това ще промени нещата, рязко я отварям и изскачам в коридора.
Предпазните мерки се оказват смешни и излишни. Там няма никой. Само на пода се въргаля надупчената от куршума картина.
Повдигам я, заглеждам платното. Куршумът е пронизал тъкмо нарисуваната хижа. Сега от нея е останало само размазано петно боя, разложено на шестнайсет нюанса.
Хижата вече я няма.
Отнасям картината в стаята, оставям я върху неподвижните тела. Излизам, заключвам, слизам по стълбите. Мога да наема мотор или кола от паркинга до хотела, но по-добре да се доверя на „Дийп-разводач“.
Вдигам ръка — зад ъгъла веднага изскача малка кола. Кара мязащ на пънкар младок, един от базовите типажи на програмите-шофьори.
— Ресторант „Трите прасенца“ — казвам и сядам вътре.
— Пътуването ще отнеме три минути — отговаря шофьорът с лек акцент, май прибалтийски.
Колата потегля и в този момент изписуква пейджърът ми. Натискам бутона за приемане, вече досещайки се кой се обажда.
— Хай… — с приглушен глас казва Маниака. — Ще дойда, чакай ме.
Кратко и ясно.
Дали само ми се стори, или той наистина говори с не по-малък акцент от шофьора? Сигурно ми се е сторило. Минала е само година.
Маниака замина за Щатите някак твърде внезапно. Много момчета заминаха, но обикновено за намеренията им се знаеше отдавна. А Шурка си траеше — сподели чак когато си беше купил билета за Сиатъл. Сигурно в съветски времена така са потегляли евреите за Израел — криейки до последно.
А най-смешното е, че можех да науча за това чак след година. Точно тогава ние с Вики се преселихме в Москва и все едно бихме могли да се виждаме с Шурка само в дълбината.