— А какво толкова има за понасяне? — отговарям с въпрос. — Имаше ни, а сега ни няма.
— Как пък не! Нямало ви…
— Като дайвъри сме аут.
— Със сигурност може да се намери някакво приложение на способностите ти.
Съгласявам се:
— Търся си работа. Заедно с един познат, голям спец по изработване на каменни брадви и кремъчни върхове за стрели.
Маниака кимва и сменя темата на разговора:
— Чувал ли си нещо за колегите си?
Заставам нащрек. Неволно. Можех да се разкрия пред него даже в онези времена, когато дайвърите се търсеха от всички по-яки фирми. И решението, и постъпката са си мои. Но само мои.
— Почти нищо. Нали разбираш, почти с никого не съм се познавал реално.
— С какво се занимават сега?
— С каквото им падне. Едни програмират, други работят като дизайнери, а трети — в обслужващия персонал. Някои пък съвсем напуснаха виртуалността. Нали разбираш… за нас тя беше по-слаб наркотик, отколкото за обикновените хора.
— А да си чувал за Тъмния Дайвър?
— Не, не се сещам. Кой е той?
— Хех — въздъхва Маниака. — Разбираш ли… обикалят разни слухове… че въпреки всичко един дайвър се изхитря да упражнява способностите си.
— Как?
Той свива рамене.
— Де да знаех. Всичко това са слухове, нали разбираш. Може и да няма такъв. Но общо взето… занимава се с кражби, нищо особено.
— Дайвър — с кражби? — Не вярвам на ушите си. — Сега? Как? Чакай… не, щях да чуя за това.
— Опитай се да научиш нещо — предлага Маниака. — Ами ако е истина? Смятай, че ще има много работа за твоя приятел, специалиста по каменните брадви.
— Ти нали сега разработваш защити? — отбелязвам. — Каква ще ти е далаверата от появата на дайвъри?
— Е, нали не само на бачкането седя пред машината… — доста прозрачно се изплъзва Маниака. — А що се отнася до защитите… Знаеш ли колко ще живне пазарът, ако отново се появят дайвърите? Нещо повече — колко ще се ценят спецовете, запознати с методите им на проникване?
Разменяме си пълни с разбиране погледи и започва да ми се струва, че двете изминали години са се изпарили някъде.
— Едно саке? — питам аз и напълвам догоре чашата си.
— Не, не бива, още половин ден съм на работа — със съжаление отговаря Шурка.
— Та какво можеш да ми кажеш за Тъмния Дайвър?
Ох, този негов маниер да отговаря кратко и с недомлъвки…
— Питай Чингиз. Точно той ми разправи за него.
Хм. Каква интересна личност.
— Шурка, а ти да знаеш нещо за компанията „New boundaries“?
— Дето я хакнаха тия дни?
— Май само са пробвали.
— Хакнаха я, и още как.
— Тъмния Дайвър? — с любопитство предположих аз.
— Не, това е работа на Подляра. Приятелче на Чингиз, между другото. Добър хакер.
Надявайки се, че челюстта ми не е увиснала твърде очебийно, поглеждам бележката, която все още стои на масата. Маниака с удоволствие яде пасти — жълто-зелени топчета от полупрозрачно желе, и пие чай.
Сгъвам бележката, внимателно я скривам във вътрешния джоб на сакото.
Изглежда утре… не, днес, ще ми се наложи да отида на гости. При това не в дълбината, а в реалния свят.
— Шурка, а какво са крали? Нещо сериозно ли?
Маниака свива рамене.
— Ами, Господ знае… Предполагам, някоя твърде ергономична мишка. С моторче и автопилот. Или шлем с турбозареждане. Или виртуален гащеризон с шило в задника за имитация на инжекции със спринцовка… Че в тая компания съвсем са се чалнали, произвеждат всякакъв боклук за ламери, който никога няма да потрябва на нормалните хора.
— А защо се е заврял там оня опитен хакер?
— Ама, Льонка, нали може да се шитне и най-голямата тъпня, стига да има търсене. Само че оня ударил на камък, щото защитата се оказала добра… — Маниака се ухилва.
— Ти ли си майсторът? — досещам се аз.
— Аха. Само не казвай на Чингиз, че ще се разстрои.
— Подляра е загинал в реалността — предпазливо казвам аз. — Умрял е истински.
Шурка вдига глава, внимателно ме изучава с поглед:
— Какви ги говориш, Леонид? Повярвал си, а?
— Така приказват…
— Сигурно те самите са разпространили тоя слух! За да се отърват от евентуални неканени гости. Колко пъти вече са се пускали подобни слухове!
— Навремето и вирусите, скапващи хардуера, изглеждаха измислица.
Маниака поклаща глава:
— Слушай… Льоня… Ама ти сякаш си вчерашен в дълбината! Сегашната ми приятелка работи в отдела за събиране на информация. Пръв научавам всички новини. Вярвай ми, че ако се появи оръжие, способно да убива истински от дълбината, аз ще науча за това преди президента на „Virtual guns“!
Не мога да не му повярвам. И усещам как ме отпуска нещото, цяла вечер притискало гърдите ми.