Наистина трябваше да посетя заведението!
Вратата на клозета също беше сгъваема, нещо като параван от дъб и матово стъкло. Влязох и дори не се впечатлих от интериора. Нежнорозови, като мечтите на нимфетка, плочки. Таван от черни огледала, като реализация на същите тези мечти.
Не обикновен клозет, а общ санитарен възел… колко е неуместен тук този термин от съветско време! Гигантска тоалетна чиния… да не би тук да се отбиват баскетболисти? Биде. Писоар… леле божке, вярно бе — писоар в апартамента. Малко встрани, под скосения като в мансарда и гледащ към небето прозорец имаше триъгълно джакузи. Пълно с бълбукаща вода.
Наведох се над джакузито, напълно подготвен да зърна жив крокодил или човешки труп.
Реалността се оказа по-земна и същевременно надмина всички очаквания.
Джакузито беше пълно с половинлитрови бутилки. Етикетите отдавна се бяха отлепили и кръжаха сред пенливите струи. Топнах ръка — водата беше ледена — и хванах една от хартийките.
„Жигульовска“.
При това не е прясна… С изтичащ утре срок на годност.
Аз съм полудял. Сто на сто. Даже не става дума за дийп-треска, това си е чиста шизофрения. Подобна къща може да се намери в дълбината, но не и в центъра на Москва!
Или пък съм във виртуалното пространство. Все още. Не съм излязъл от дълбината, а съм си измислил това излизане. Сега е сутрин, Вики отдавна е отишла на работа, а аз седя пред компютъра и вцепенените ми пръсти се плъзгат по скъпата сензорна клавиатура, която Вики ми подари за Нова година…
Сторило ми се е, че съм изплувал. Само ми се е сторило. Веднъж вече имах подобно изживяване…
— Дълбина-дълбина, не съм твой… — прошепнах аз. — Пусни ме, дълбина…
Нищо не стана. Но това нищо не означава. През последните две години — чисто и просто нищо.
Трябва да се успокоя. Първо трябва да се успокоя.
Не дълбината е тази, която ни погубва. Виртуалният свят е безразличен, той само отразява онова, което е вътре в нас. Нищо страшно не се случва…
Освен това аз си имам начин да проверя къде съм.
Извадих джобното си ножче и оголих малкото, добре наточено острие. Навих ръкава на ризата си.
Така… със самия връх… Обаче как не ми се иска да го правя…
Внимавайки да не засегна вената, забих острието. И завих.
Леле, как боли! Особено когато сам се порежеш.
Облизвайки плитката, но кървяща драскотина, измъкнах от задния джоб на дънките пликчето с лейкопласт. Псувайки полугласно, го залепих върху раната.
Това не е дълбината. Болката беше прекалено силна, би трябвало да ме изхвърли от виртуалността. Това е реалният свят и апартаментът е реален. Тук просто живеят психари.
Приближих се до писоара и все пак свърших работата, заради която бях дошъл. Наплисках лицето си със студена вода, мрачно огледах физиономията си в огледалото. Зачервени очи, лека брадясалост… сега е ясно защо толкова се опъваха да ме пуснат тук. И защо Чингиз лесно се досети, че живея постоянно във виртуалния свят…
Домакинът продължаваше да пие бирата си в кухнята. Сигурно моята поява е голямо развлечение за него.
— Готов съм да говоря — казах аз и седнах.
— Аз пък — да слушам.
— Вчера научих, че хакерът, известен като Подляра, е пробил защитата на компанията „New boundaries“, занимаваща се с разработка на компютърна периферия.
Чингиз кимна. Това вече е добре.
— Изловили го — продължих аз. — Охраната на фирмата се оказала неочаквано добра и хакерът закъсал.
— Имало нещо такова — с лекота се съгласи Чингиз. — Предполагам, че Маниака им е слагал капаните. Почеркът е негов.
Бързо продължих, измъквайки се от неудобната тема:
— Охраната надушила следите на крадеца и го ликвидирала при опита му да се измъкне. Но работата е там, че хакерът е загинал и в реалността. Това може да означава… ако отхвърлим невъзможните съвпадения, а те си заслужава да бъдат отхвърлени… Това означава, че е разработено и взето на въоръжение виртуално оръжие от трето поколение.
— А какво е това трето поколение?
На вратата се беше изтъпанило странното приятелче на Чингиз. Отново държеше диск, но може би вече без разни капанчета.
— Нали ти обяснявах — лениво каза Чингиз. — Първото поколение виртуално оръжие унищожава програмите ти. Второто, дето само полицията има право да го прилага, може да убие и машината ти. Прегряване на процесора, изтриване или променяне настройките на BIOS-а, изгаряне на монитора…