Пат се закикоти. Но Подляра така го погледна, че хлапакът моментално млъкна.
— Вече е мъртъв — рязко каза хакерът. — Досади ми с упоритостта си и реших да го взема при проникването. Опасности не се предвиждаха, а аз исках да го видя как действа.
— И какво ви сполетя? — Чингиз хапеше устните си. — Подляр, не го усуквай, за Бога!
— Няма да го усуквам — Подляра отвори поредната бутилка. — Преодоляхме без проблеми общата защита на фирмата. Някои неща момъкът откри сам. За други му помогнах… Имаше някакви заложби, макар и не високи. Бяхме си подготвили тела на сътрудници на фирмата, всичките им пароли… Общо взето… нормално. Без проблем достигнахме до кабинета на „Sweet immersing“, разполагахме си и с право на достъп. Никакви проблеми, мамицата му, не се очакваха! Затова и останах в коридора, а той влезе — трябваха му три минути за измъкване на файловете. Докопа ги и почти беше получил оперативен достъп, когато сработи още някакъв скрипт.
— Как изглеждаше той? — попитах аз.
— Стоманена врата, която се спуска от тавана. Прозорците, изглежда, също се блиндираха. Вой на сирени, охрана… всичко като си трябва. Защитата беше двойна — и от хакери, и от дайвъри. Някой дайвър би пукнал.
— Хакерът също е умрял — напомних му аз.
— Не веднага, Леонид. Аз го измъкнах.
— Как?
— Разбих вратата. — Подляра се ухили. — Въпреки че хлапакът се е паникьосал, успешно беше приключил трансфера на файловете. Само че нямах време да прибирам данните. Пробих изход направо към улицата и започнах да прикривам партньора си, за да успее да се измъкне. Той веднага се юрна… опули се и офейка… сигурно беше адски уплашен.
— Ти откъде работеше? — полюбопитства Пат.
— От едно дийп-кафененце — Подляра погледна момчето. — Бягай за тютюна ми…
— Добре, ама спри засега да разказваш!
Едва Пат беше изчезнал по стълбите, и хакерът бързо каза:
— Постъпих глупаво. Увлякох се. Първата вълна на охраната беше от самата фирма. Аматьори. Трима живи човека и двайсетина програми. Увлякох се. Трябваше да последвам хлапака, да прибера данните и кой откъде е, а на мен ми се прииска да пострелям. Като в стрелбище, голям майтап…
Върна се Пат. Подляра взе от него пакета „Беломор канал“, измъкна една папироса и със същия тон продължи:
— Нямаше друг изход, освен да се бия до последно. Отблъснах първата вълна. Пречуках трийсетина човека… Какво си ме зяпнал, Пат?
Момчето, взиращо се в него с пламнал поглед, неистово заклати глава.
— Обаче после нещата се скофтиха — с въздишка каза Подляра. — Отнякъде се появи двойно по-многобройна охрана. Едната част заварди сградата, а другата се зае с мене… Пат, а кибритът?
— Но нали тук има запалка! — изписка момчето.
— От газ не припалвам! Това е гавра със святата идея за Вечния Огън! Трябва да се пали от кибрит, мамка му!
Пат отново се изстреля като куршум нагоре по стълбите. И Подляра сниши глас, за да уточни:
— Бяха седем човека. Всичките живи, а не ботове. Програмите ми не ги ловяха.
— Хич? — учуди се Чингиз.
— Просто абсолютно. Дори не ги зашеметяваха. Не знам откъде имаха такава защита, но сякаш стоях гол срещу танкове.
Върна се Пат, в движение отваряйки кутийката, драсна клечката, поднесе я на Подляра. Хакерът запали, снизходително кимна. Допи поредната бутилка и каза:
— Поиграх си и с тези ламери, какво пък толкова… Е, и си тръгнах, мирно и тихо…
Пат щастливо се засмя. Той седеше отстрани на Подляра и не забеляза гримасата, която направи хакерът.
— А хлапето взели, че го стигнали. След пет и половина минути. На площад „Бил Гейтс“. И го разстреляли. Народът позяпал и се разотишъл; отмъкнали тялото за експертиза.
Юмрукът на Подляра изведнъж се стовари върху масата.
— Но откъде можех да знам, мамка му и прасе! Откъде можех да знам, че съществува оръжие трето поколение!
Чингиз изправи обърналата се чаша. Ето колко е полезно да си допиеш бирата навреме. Попита:
— Сигурен ли си, че е умрял и в реалния свят?
— Да… познавах го. Срещали сме се два-три пъти. Беше си още съвсем хлапе, само на седемнайсет! Едва излязох, и веднага започнах да му звъня — заето. Работеше през телефонна линия, представяш ли си? В наши дни — влизаше в дълбината по телефона!
— Сигурен ли си? — гласът на Чингиз изведнъж опасно се извиси.
— Да! Веднага тръгнах към тях, рутерите са си рутери, но ако са го проследили? А щом се оказа, че има такава яка охрана, всичко може да се очаква… и посещение на ченгетата също…
— От какъв дявол забърка в тоя хак детето? — Чингиз запали цигара, аз също си взех една. — Знаейки, че е дете?
— Той имаше опит с проникванията! — изръмжа Подляра. — Е, какво, да разказвам ли нататък или вече всичко е ясно?