— Хубаво. Тогава — къде е Чингиз?
— Да вървим…
Тръгвам след момчето към кухнята, като пътьом поглеждам през прозореца. Отвън е Москва. При това — жива, истинска. Преминават коли, крачат хора, плуват облаци, ръми дъждец…
Това дори не е видеокартина, увековечена на лента, готов съм да се обзаложа. На всеки прозорец на истинския дом са монтирани камери, транслиращи изображението в дълбината.
Не просто яко!
Изящно…
Срещу мен лениво се изправя ретривърът. Протяга нос към дланта ми.
— Байт, разкарай се! — подхвърля Пат. Кучето покорно си тръгва. Май прекалено покорно. Е, поне кучето е програма. Макар че бях готов да повярвам, че и на него са му сложили виртуален екип…
Очаквам, че Чингиз ще пиянства в кухнята. Но Пат сочи витата стълба и ме пропуска пред себе си. Изглежда, предпочита да е последен в нашето шествие.
Изкачвам се в трапезарията, където в истинския свят така и не попаднах.
Помещението е овално, част от стената е стъклена. На тавана — стъклен купол. Подът е покрит с плътен мокет. Общо взето обстановката е даже аскетична. Никакви мебели. Столове и маси също няма!
Затова пък на пода, около няколко буренца с бира, са седнали по турски Чингиз, Подляра… и Маниака!
— Аха! — извиква Подляра. Оглажда с ръка голото си теме. — Ето го и нашия дайвър!
Здрависвам се с него и Чингиз, прегръщаме се с Маниака. Питам го:
— Шурка, не получи ли съобщението ми?
Маниака се мръщи, вади пейджъра си. Поглежда екранчето му, почесва се в основата на носа:
— Получил съм го… така излиза.
Добре. И без това всички сме налице.
— Сядай, чувствай се като у дома си — дружелюбно предлага Чингиз. — Пат, бягай за чипс!
— Защо пък… — започва Пат, но срещнал погледа на Чингиз, млъква и слиза долу.
Сядам на пода. Наливат ми бира — „Балтика“, номер седем… Сигурно това е някакъв компромис между вкусовете на Подляра и на всички останали.
— Опитвахме се да изясним доколко е реално оръжието от трето поколение — казва Чингиз. — Та… изровихме някои неща. Саша, ще повториш ли?
Маниака кимва. На вид е объркан, даже слисан.
— Попитах там… при нас. Между другото, Льоня, имай предвид — взел съм си отпуска.
Повтаря ли се историята с Крейзи Тосър?
— Не искам да използвам нашите работни канали — уточнява Маниака. — Всичките се контролират. Сега съм влязъл в дълбината през нелегален вход, който изобщо не съществува в природата. И така… поразпитах. Работата върху оръжие от трето поколение продължава вече почти две години. Ръководи я…
Прави пауза. И на мен ми се струва, че вече зная продължението…
— Лично Дмитрий Дибенко.
— Дявол — казвам само. — Дявол, дявол, дявол…
— Не го викай — промърморва Подляра, налива си още бира. — А защо се учудваш? Помисли си — кой друг би могъл да го направи?
Вярно е. Оръжието, убиващо от дълбината, може да действа по един-единствен начин: чрез създаването на някаква хипнотична картинка, въздействаща на подсъзнанието. Също като самата дийп-програма. После — каквото си искаш. Спиране на сърцето. Спиране на дишането. Тетаничен спазъм — така, че да не можеш да си поемеш дъх.
Вариантите не са и чак толкова много.
Сигурно има и не чак дотам кръвожадни разработки. Някакви виртуални куршуми, предизвикващи отпускане на сфинктера. Не е много приятно — да се изпуснеш, докато седиш пред компютъра. А също може да се измисли и сълзотворен газ за дълбината. Или — средство за повръщане… впрочем за човек с шлем повръщането може да стане фатално…
Връща се Пат с пакетите чипс. Явно е обиден, но никой не обръща внимание на демонстративно нацупените му устни.
— Дибенко постигнал ли е успех? — питам без заобикалки аз.
— Очевидно… — казва Маниака. — Последната половин година режимът на секретност е толкова затегнат, че нищо не може да се разбере. Дори не се и опитах, за да не ми излезе през носа. Обикновено въвеждането на такива предпазни мерки, като прекъсването на връзката между лабораторията и дълбината, се извършва на етап тестване на разработените програми.
— Вашата фирма ли осъществява разработката?
— Не. С всичко се занимава лично Дибенко, заедно с малък колектив. Някаква компания „Shield and Sword“. Но те са привлекли двама наши сътрудници, специалисти по психологическо въздействие. Затова успях да разбера това-онова. Косвено… до тях сега не може да се добере човек.
— А не опита ли да поговориш с тях в нормалния свят? — интересувам се аз.