Пат лежи на пода и рита с крака във въздуха. Или се лигави, или втората халба бира му е дошла в повече. По-скоро последното. Подляра пъшка, като от време на време се почесва по голото теме. Интересно… що за навик е да се стрижеш така преди настъпването на студовете?
Чингиз и Маниака са най-сдържаните в компанията ни. И по маниери, и по тон.
— Общуването — казва Чингиз. — Главно общуването и приключенията. Всичко останало ти го дава и обикновената електронна поща.
— Можем да се отделим — предлага Маниака.
Да… мисълта лежи на повърхността. За същото си мислех и аз.
— Можем — съгласява се Чингиз. — Какво пък толкова… не е проблем.
— Ще обединим нашите участъци виртуално пространство — продължава Маниака. — Вие тримата, аз, Леонид, Зуко… е, ще намерим още двайсетина човека, на които може да се има доверие. Ще поканим при нас ония, които никога не биха внесли в дълбината истинско оръжие. Ще направим всичко сами. Къщи, ресторанти, плажове… бордеи. Всичко, което ни трябва. А за останалата част от Дийптаун — контролируем изход. Ако ненадейно ни се наложи да я посетим…
— Това е безизходица — обобщава Чингиз и аз кимвам в знак на съгласие. — Както и да го погледнеш, е безизходица. Първо — ще ни се наложи да се сдобием с истинско оръжие. За да се отбраняваме в случай на необходимост.
— Но нали няма да започнем да се стреляме помежду си? — пита Маниака. Гласът му е почти сериозен.
— Ти, аз, Подляра… ние — не. Но виж…
— Защо пък аз? — изкрясква от пода Пат. — Аз какво? Да не съм те пипнал поне веднъж с пръст дори?
— Ти, мамка му, ме срита, докато спях! — напомня му Подляра.
— Да, ама това беше с крак!
— А по Льоня нали няма да стреляш? — пита Чингиз.
Момчето ме поглежда и неохотно казва:
— Не… той е добричък.
— Тогава второто възражение — казва Чингиз. — Всеки от нас ще поиска да доведе в това малко безопасно „Дийптаунче“ приятелите си. Прав ли съм? И всеки ще е готов да гарантира за тях… и всеки ще им вярва. Но приятелят на твоя приятел няма непременно да стане и твой приятел. Уви, така е.
— Ще ограничим приема. — Маниака не спори. Те просто отработват варианта докрай.
— Няма да се получи. Ако сме малка шепа хора — ще ни писне. Ще започнат разправии и свади. Най-различни проблеми. Рано или късно някой от нас ще влезе в малкия, безопасен район с истинско оръжие. Просто за да се защити. И ще дойде момент, в който ще започнем да стреляме. В приятелите на своите приятели. С всички произтичащи последствия. Саша, предложението ти е утопия.
— Нека да е утопия — казва Маниака. Вади цигара, припалва. — Но поне е отсрочка. Алтернативата е да се откажем от дълбината напълно.
Заставам между тях. Поглеждам надолу, към улицата.
Побеляла е.
— Вали сняг, момчета…
Около минута всички мълчаливо гледаме надолу. Дори Пат се е повдигнал от пода и се е прилепил към стъклото.
— При нас е жега… — казва Маниака. — Бих искал сега… да изляза навън, под истинския сняг.
— Ами хвани самолета и ела — подхвърля Чингиз.
— Нямам твоите доходи — без злоба парира Маниака. — Може би догодина.
— Лятото също е хубаво — тихо прошепва Пат.
— Лятото свърши — отговарям му.
— То отдавна е свършило, старче — внезапно отбелязва Подляра. — Ти просто не искаше да го видиш. А сега дойде зима.
Продължаваме да си стоим, до нарисуваното стъкло в нарисуваната къща… хакерите и дайвърът.
— Това няма да сложи край на дълбината — казвам аз. Изведнъж започвам да се досещам, че истината е значително по-страшна от картината, която съм си представял в началото. — Момчета, помислете само… когато всички разберат за появилото се оръжие…
— Масово бягство — сухо подмята Чингиз.
— Да, ама не! — Подляра клати глава. — Зависи колко народ ще избият в началото. Ти си прав, Льонка!
— Някои ще си тръгнат оттук — казвам аз. — Но основната част ще предпочете да остане, предприемайки мерки за безопасност. Именно същите, като онези, които обсъждахме преди малко. Дийптаун ще се разпадне на множество малки райони. Всеки със своя полиция, а в перспектива — и армия. Хората ще започнат да се групират по най-различни признаци — националност, професия, интереси, сексуална ориентация…
— Хилядолетна война между садистите и мазохистите! — радостно подзема Подляра. Той, изглежда, винаги е готов да се забавлява, независимо от повода. — Френското княжество „La profondeur“ обяви ултиматум на Свободния Съюз на Системните Администратори!
— Любителите на стратегии против… против… — Пат подскача на място, неспособен да намери достоен неприятел.