— Имам предложение към всички присъстващи. — Тъмния Дайвър ни оглежда. Усмихва се.
Дявол да го вземе, моята усмивка е доста по-чаровна!
— Говори — разрешава Чингиз.
— Не се опитвайте да се доберете до файла. Не ви трябва. Не можете да направите нищо с получената информация, дори да го намерите. Всичко случващо се засяга само мен.
— Това, че Ромка загина — твоя работа ли е? — казвам аз. — Това, че Дийптаун се превърна в същата гадост като реалния свят — и това ли е твоя работа?
Тъмния Дайвър отново се обръща към мен:
— А откъде знаеш какви са били отношенията ми с Ромка? И какво означават за мен Дийптаун и реалния свят? Вие сте деца. Заблудили се в дълбината деца. Вие сте тези, които са превърнали виртуалния свят в отвратително отражение на реалния свят, вече отдавна-отдавна…
Може би разговорът би продължил още дълго. Вече ми се струва, че бихме могли да чуем нещо важно… Но в този момент Пат вдига нагоре късата си пушка и изкрещява:
— Ти самият си се заблудил! Не си желан тук!
Донякъде, разбира се, той е прав…
Пушката в ръцете на Пат стреля като автомат, куршумите надупчват стената. Но Тъмния Дайвър успява да скочи на пода и да остане незасегнат. Затова пък куршумът, с който отговаря — от същия револвер като моя! — достига целта.
Пат се свива и пада на земята.
В същия миг започва безумието.
Чингиз стреля, куршумите се забиват в тялото на Тъмния Дайвър, но изглежда не му причиняват ни най-малка вреда. Подляра с боен вик се хвърля върху врага, удря го по главата с бутилката.
Никаква реакция.
Прицелвам се, опитвайки се да не засегна Подляра. И изведнъж забелязвам, че от всички присъстващи Тъмния Дайвър е набелязал за цел именно мен.
Сякаш знае с какво е зареден револверът ми.
Стреляме едновременно. Или все пак го изпреварвам с част от секундата?
Поне успявам да видя как главата на Тъмния Дайвър се пръсва на кърваво-сиви късчета, а тялото му се извива в гърч.
После куршумите му ме застигат.
Тъмнина.
Да седиш с нахлупена на главата тенджера не е най-приятното нещо на света.
Екраните на шлема са тъмни и безжизнени.
Откопчах износения си „Sony“ и го смъкнах. Първо погледнах екрана — същата работа.
По дяволите.
— Вики, старт! Включи се. Работим.
Надеждата, че оръжието на Тъмния Дайвър просто е изключило захранването на компютъра, беше слаба. И все пак натиснах бутона на захранването и задържах така за минута.
Машината не се съживи. Дори не направи опит да се включи.
Откачих всички кабели, махнах капака на кутията, който никога досега не беше завинтван и се втренчих вътре. Сякаш с гледане можех да открия нещо.
На вид всичко си беше наред. Не димеше, хард дискът не се беше пръснал на парчета, не личаха и пистолетни куршуми, заседнали в дънната платка.
Взех телефонната слушалка и набрах номера на Чингиз. Той отговори веднага:
— Леонид?
— Да. Какво става с Пат?
— Реве до компютъра си. Оная гад действаше с нещо от второ поколение… Ти как си?
— Аналогично.
Чингиз помълча. Попита:
— Ще се справиш ли сам с хардуера?
— Не.
— Ясно. Знаеш ли какво… ще помоля Подляра да отскочи до вас.
— Какво стана с Тъмния Дайвър?
— Ти го уби. С какво стреля?
— Заряди второ поколение. Тия, дето ти ми ги даде.
Чингиз се изкиска свирепо:
— Поне това е радостно. Останалите бяхме въоръжени с по-хуманно оръжие. Леонид… не се вкисвай. Подляра ще дойде. Чакай.
— Ще чакам — съгласих се аз. Имах ли друг избор?
Така и ме завари Вики, когато си дойде от работа. Седящ до разглобения компютър.
— Убиха ми машината — просто казах аз, когато тя влезе. — Вики… убиха ми машината.
— Как така я убиха? — сваляйки шалчето си, попита тя.
— От дълбината. С оръжие второ поколение. Скапаха ми хардуера.
Вики седна до мен. Взря се в очите ми, после огледа вътрешността на компютъра. Усмихна се:
— Льоня, сигурен ли си? На кого му е изтрябвало да използва такова нещо срещу един обикновен човек?
Тя даже не усети, че ми е причинила болка.
— Вики… трябва да ти разкажа нещо.
— Слушам те — въздъхна тя.
— Убиха Ромка.
— Върколака? — тя все още се усмихваше. — И какво му е?
— Ромка. Убиха го. Истински.
Видях как усмивката постепенно изчезва от лицето й.
— Господи… Как?
— От дълбината. С оръжие трето поколение.
— Леонид…
— Изслушай ме, Вики. Моля те. Повярвай ми и ме изслушай.
За колко време могат да се изложат събитията от последните две денонощия, ако си се освободил от емоциите? Бързо и с лекота. Проникването. Преследването. Смъртта. Издирванията. Маниака. Чингиз. Писмото. Тъмния Дайвър.