Ние се споглеждаме.
— М-да… — проточва Зуко.
— Ситуацийка… — съгласява се Подляра. — Момчета… и сега какво?
Маниака отпуска пистолета. Казва:
— Тук щяхме да си погинем. Можеше и да опаткаме един-двама, но си погивахме…
— Вземате ли ме в отбора? — директно пита Нике. И изведнъж по погледите на моите приятели разбирам кой ще прави избора. Аз и Чингиз.
Такива ми ти работи…
Нямаме нужда да се отдалечаваме и да се съветваме. Ние се споглеждаме, като и двамата сме съвсем наясно, че геройската постъпка на Нике може и да не е случайна.
Не е задължително Тъмния Дайвър да носи само мъжки тела.
А да се присламчи към нашия отбор и заедно с него да премине целия път из „Лабиринта на Смъртта“ — какво по-забавно от това? Убеден съм, че шегичката е по вкуса му…
И в същото време…
С демонстративен жест напъхвам пистолета си в кобура.
— Дано не се наложи да съжаляваме… — мъгляво изрича Чингиз. — Момиче…
— Нике.
— Нике, ние сме малко странен отбор. Възнамеряваме да преминем „Лабиринта“ възможно най-бързо. Като не се спираме, ако се наложи, и по двайсет и четири часа на денонощие, и то няколко дни поред. Решени сме да прилагаме и най-неспортсменски методи. Това не ви ли плаши?
— Аз съм човек, който изцяло разполага с времето си — казва Нике.
Фразата прозвучава като изречена от мъж… но и от жена, особено ако е феминистка. Бая ще ни се налага да се вслушваме в думите й в търсене на неизбежните издънки…
— Ще рискувате ли? — също толкова неопределено от гледна точка на пола пита Чингиз.
— Разбира се. Искам да се уредя на работа в „Лабиринта“. Като сержант. — Нике се усмихва. — Работата никак не е лоша, пък и се плаща добре. Но те назначават само отличилите се при преминаването на тази версия на „Лабиринта“. Аз съм готова да рискувам.
— Няма да те чакаме, ако стане нещо… — казва Чингиз, предизвиквайки с тази реплика неодобрително измърморване от страна на Подляра.
— Справедливо е — изрича Нике. — Няма да имам никакви претенции.
— Освен това липсата на момиче в нашия отбор ще е проява на дискриминация по полов признак, най-обикновен сексизъм… — добавя Маниака.
Поглеждам го, сигурен, че ще видя усмивка.
Но Маниака е напълно сериозен. Леле… какво прави Америка с хората!
Прочистване на местността…
Маниака с ритник отваря вратата на мизерната дървена колибка. Моментално се плъзва встрани, а на мястото, където е стоял току-що, с тихо свистене се изсипват тънки бели игли.
Пистолетът в ръцете на Шурка потрепва, натрупвайки заряд.
Той отново се хвърля в отвора — стреля, отдръпва се, пропускайки поредната серия игли, хвърля се в колибката. Виждам, че се цели някъде нагоре, в тавана, с дълъг откос…
Шум от падане на нещо тежко и меко.
Гадината е висяла, вкопчена в тавана. Мях с хобот, от който изхвърчат игли…
— Кой нито веднъж не е убивал такива? — пита Маниака. — Чингиз, Подляр, Льоня! Проверете останалите колиби.
Денят започва добре. Всеки от нас убива по твар. Минаваме дори без ранени.
— Нещо прекалено лесно ми се вижда — изказвам общото мнение. — Когато влязох в „Лабиринта“ за пръв път, ми се струваше, че ще е доста по-трудно, отколкото в старата игра…
— Наистина ще е по-трудно — обещава Маниака. — Първите пет нива са въвеждащи. Те са достатъчно яки, променят се бавно и само частично. Всички битки са най-вече с програмирани чудовища… освен ако не се наложи да се стреляме един друг…
— А по-нататък?
В погледа на Шурка се появява леко учудване.
— Слушал ли си за „Защити своя дом“?
— Някаква конкурираща се с „Лабиринта“ игра, нали? — спомням си аз.
Маниака се изхилва. Поглежда накриво Пат, който е открил в една от колибите автомат и радостно напасва приклада.
— Конкурираща ли? Да, ако може да се каже, че краката се конкурират с ръцете… Това е алтернативен вариант на играта.
Започвам да се досещам.
— За чудовища?
— Да, разбира се. С какво беше по-различен старият „Лабиринт на Смъртта“? Истински разумни бяха само хората. Затова и най-интересните схватки ставаха между тях, а не с чудовищата. Сега ти се дава възможност да преминеш на страната на пришълците. Да защитиш своя дом и планета от човешкия десант. Какво, не се ли чел рекламните брошури?
— Нали знаеш, че отдавна не играя такива игри…
— Аз също. Но гледам да съм в течение. Та нали тази информация е общодостъпна, Льоня! Сега всички виртуални игри са свързани с „Лабиринт на Смъртта“! Можеш да отидеш в „Звезден патрул“ и да станеш пилот на изтребител, прикриващ десанта, да воюваш с гадовете в космоса. При това както на наша, така и на тяхна страна. Можеш да се отправиш към „Звезди и планети“ и да започнеш служба в Генералния Щаб на Космическите Сили на Земята…