Преглътна с мъка.
— Това е най-странното нещо, което някога съм виждал — прошепна Фурунео. — Ти виждаш ли го?
Маккай описа визуалното си усещане.
— Това ли виждаш и ти?
— Предполагам, че да — отвърна Фурунео.
— Опитът за визуално възприятие неефективен — каза Кейлбана. — вероятно изполвам недостатъчен контраст.
На Маккай му се стори, че долавя някаква жална нотка в думите на Кейлбана. Може би грешеше? Възможно ли бе Кейлбана да съжалява за това, че не са го видели?
— Всичко е наред — каза Маккай. — А сега можем ли да се върнем на въпроса за Кейлбана, който…
— Вероятно няма връзка с недоглеждането — прекъсна го Кейлбана. — Ние съществуваме в състояние за което няма еквивалент. „Все едно да спориш със нощта“, както казват вашите поети.
Усещането за някаква мощна въздишка се понесе от Кейлбана и заля Маккай. Наситена с печал, като догарящо огнище. Запита се дали яростинът не показва някакъв дефект. Емоционалната сила на усещането беше страховита.
— Усетили това? — попита Фурунео.
— Да.
Маккай почувства, че очите му парят. Започна да примигва. В промеждутъците, докато очите му бяха отворени, забеляза нещо подобно на цвете да се появява в овала. Беше тъмно червено на фона на виолетовата стая и цялото прорязани от черни нишчици. То бавно разцъфна, затвори се, разцъфна отново. Прииска му се да протегне ръка и нежно да го погали.
— Колко красиво — прошепна той.
— Какво е това? — тихо попита Фурунео.
— Мисля, че в момента наблюдаваме Кейлбан.
— Плаче ми се — каза Фурунео.
— Овладей се — предупреди го Маккай.
Прочисти гърлото си. Малки емоционално заредени частици се щураха из тялото му. Като че ли бяха откъснати от цялото и пуснати на воля. Ефектът от яростина бе напълно изчезнал.
Видението в овала бавно избледня. Емоционалният поток стихна.
— Уууф, — въздъхна Фурунео.
— Фани Мае — започна Маккай — какво беше…
— Аз съм този нает от Млис Абнет — каза Кейлбана. — Правилна употреба на глагола?
— Я, виж ти! — възкликна Фурунео. — Колко лесно било.
Маккай погледна към него, после към мястото откъдето бяха влезли. От овалният отвор нямаше и следа. Горещината в помещението бе започнала да става непоносима. Правилна употреба на глагола? Погледна към мястото, където трябваше да бъде Кейлбана. Нещо все още проблясваше над купата, но визуалните му центрове отказваха да го опишат.
— Това въпрос ли беше? — попита Фурунео.
— Млъкни за малко — сряза го Маккай. — Искам да помисля.
Няколко секунди минаха в мълчание. Фурунео усети как потта се стича по врата му под яката. Усещаше вкуса й в крайчетата на устните си.
Маккай мълчаливо седна и се загледа в огромния супник. Значи това беше Кейлбанът нает от Абнет. Все още изпитваше последиците от силното емоционално преживяване. Някакъв забравен спомен се мъчеше да изплува в съзнанието му, но той не можеше да го улови.
Наблюдавайки Маккай, Фурунео започна да се чуди дали Извънредният Саботьор не е изпаднал под хипноза.
— Още ли мислиш? — прошепна той.
Маккай кимна. После попита:
— Фани Мае, къде е жената, която те е наела?
— Координатите забранени за достъп — отвърна Кейлбана.
— Тя на тази планета ли е?
— Различни свръзки — каза Кейлбана.
— Май говорите на различни езици — каза Фурунео.
— От всичко което съм чувал и чел за Кейлбаните, точно това е и големият проблем — отвърна Маккай. — Трудности в комуникирането.
Фурунео обърса потта от челото си.
— Опитвал ли си да се свържеш с Абнет чрез трансмитер? — попита той.
— Не ставай глупав — отвърна Маккай. — Това бе първото нещо, което опитах.
— Е, и?
— Или Таприсиотите казват истината и не могат да осъществят контакта, или тя е купила и тях. Но това няма значение. Дори и да се бях свързал с нея пак нямаше да мога да разбера къде е. Как бих могъл да използвам монитора си при разговор с някой, който не носи монитор.
— Но, как би могла да купи Таприсиотите?
— От къде да знам? Що се отнася до това, как ли пък е могла да си наеме Кейлбан?
— Намесен обмен на ценности — каза Кейлбана. Маккай задъвка горната си устна. Фурунео се облегна на стената. Той знаеше какво притеснява Маккай. Трябваше много внимателно да се подхожда с тази почти непозната форма на разумен живот. Не се знаеше какво може да го обиди. Дори начинът, по който се задаваха въпросите можеше да придизвика неприятности. Би трябвало да дадат на Маккай един Ксеноексперт за помощник. Странно беше, че не са го направили.