— Онзи хидробол още ли е там? — Маккай кимна към прозрачната стена и морето, което се виждаше в далечината.
— Наредил съм на моите хора да ми съобщят веднага, ако предприеме някакви действия — отвърна Фурунео. — Както ти казах, приливът го изхвърли на брега снощи. Заседна на една скала и от тогава не е мърдал.
— Заседна?
— Поне така изглежда.
— Някаква следа от раздвижване вътре?
— Доколкото можахме да видим — не. Хидробола изглежда някак… поочукан. Има някакви вдлъбнатини и драскотини отвън. За какво е целият този шум?
— Без съмнение, си чувал за Млис Абнет.
— Кой ли не е?
— Наскоро тя похарчила няколко квинталиона за да си наеме Кейлбан.
— Да си наеме… — Фурунео недоверчиво поклати глава. — Изобщо не съм подозирал, че може да се направи такова нещо.
— Нито пък някой друг е подозирал.
— Четох инструкцията за пълната мобилизация — каза Фурунео. — връзката на Абнет със случая не беше уточнена.
— Тя е извратена, както знаеш, пада си по боя с камшици — каза Маккай.
— Но нали я подложиха на терапия?
— Да, но не успяха да елиминират корена на заболяването й. Просто я нагласиха така, че да не може да издържа гледката на страдащо живо същество.
— Е, и?
— Тя намери изход, като си нае Кейлбан.
— Като жертва! — изуми се Фурунео.
Маккай видя, че Фурунео започва да разбира. Някой веднъж беше казал, че проблемът с Кейлбаните е, че не можеха да се вместят в никакви познати модели. И това, разбира се, беше вярно. Ако можете да си представите някакво реално съществуване, някакво създание, чието присъствие не можеше да се отрече, но което караше възприятията ви да тръпнат всеки път щом се опитате да го погледнете — тогава може би, ще можете да си представите Кейлбан.
Поетът Масарард ги бе нарекъл зазидани прозорци, отворени към вечността.
В първите дни, когато се появиха Кейлбаните, Маккай посещаваше всяка лекция или дискусия на Бюрото, свързана с тях. Той опита да си припомни една от тези дискусии, подтикнат от усещането, че там бе споменато нещо важно, което беше свързано със сегашния проблем. Беше нещо за „комуникативните затруднения в атмосфера на страдание“. Точният смисъл на това не му беше ясен. Странно, помисли си той. Като че ли постоянно размиващия се образ на Кейлбаните оказваше въздействие върху паметта на разумните същества, подобно на това, което оказваше върху визуалните им усещания.
Тук се криеше и истинската причина за безпокойството на разумните относно Кейлбаните. Техните артефакти — S-образните пространствени врати и хидроболите, които се смяташе, че обитават — бяха истински, но никой никога до сега не беше наистина виждал Кейлбан.
Наблюдавайки дребничкият като джудже агент, който седеше срещу него и размишляваше, Фурунео си припомни шегата, която се разпространяваше за Маккай — че е служил в БюСаб още преди да се роди.
— Значи си е наела играчка за бой, а? — попита Фурунео.
— Така изглежда.
— В заповедта пишеше за смъртни случаи, за изгубване на разсъдъка…
— Натъпка ли всичките си хора с яростин? — попита Маккай.
— Изпълних указанията, Маккай.
— Добре. Яростта като че ли действа защитно.
— Какво всъщност става?
— Ами, Кейлбаните започнаха да… изчезват — отвърна Маккай. — Всеки път, когато някой от тях изчезне и избухва вълна от смъртни случаи и… други неприятни ефекти, като физическо и психическо осакатяване, полудяване…
Фурунео кимна по посока на морето и остави въпроса си недоизречен.
Маккай вдигна рамене.
— Ще трябва да отидем и да хвърлим един поглед. Най-странното е, че преди да ни се обадиш изглеждаше, че във вселената е останал само един Кейлбан, наетият от Абнет.
— Как мислиш да подхванеш работата?
— Хм, уместен въпрос — отвърна Маккай.
— Този Кейлбан на Абнет — започна Фурунео — дал ли е някакво обяснение по въпроса?
— Не съм имал още възможността да го интервюирам — отвърна Маккай. — Не знаем къде се е скрила Абнет, нито къде е скрила него.
— Хм, не знаем, значи… — Фурунео примигна. — Кордиалити е доста затънтено място.
— Това си мислех и аз. Нали каза, че хидробола бил нещо поочукан?
— Това е доста странно, нали?
— Просто още една странност сред многото.
— Казват, че Кейлбаните не се отдалечавали от хидробола си — рече Фурунео. — А, и обичали да ги паркират близо до вода.
— Направил ли си някакъв опит да установиш контакт с него?
— Само обичайната процедура. Как открихте, че Абнет си е наела Кейлбан?
— Изфукала се пред някакъв неин приятел, който пък се похвалил на някакъв негов приятел, който… А, и един от другите Кейлбани намекна нещо такова преди да изчезне.