— Има ли някакви съмнения, че тези изчезвания са свързани с всичко останало?
— Хайде да отидем да почукаме на вратата на онова чудо и да разберем — отвърна Маккай.
Всеки език е своеобразен код, зависим от жизнените ритми на биологическият вид, който го е създал. Ако тези ритми не се усвоят, кодът остава неразбираем.
Последната бивша жена на Маккай открито проявяваше неприязненото си отношение към БюСаб. „Те те използват!“ беше му заявила тя веднъж.
Тогава той се бе замислил над това. Запитал се бе дали това не е причината той самият толкова лесно да привикне да използва другите. Жена му беше права, разбира се.
Маккай се сети за думите й, докато двамата с Фурунео се носеха към брега в мобила. В главата му се въртеше един въпрос. Как ли ме използват този път? Ако оставеше настрана вероятността да е бил принесен в жертва, все още оставаха много други възможности. Дали се нуждаеха от юридическия му опит? Или са го избрали заради нетрадиционния му подход към междувидовите отношения? Очевидно имаха предвид някакъв специален вид „легален“ саботаж, но какъв точно? Защо инструкциите му бяха толкова лаконични?
Трябва да откриеш и да установиш контакт с Кейлбана, нает от мадам Млис Абнет, или с който и да е друг Кейлбан, с когото можеш да влезеш във връзка. После трябва да предприемеш съответните действия.
Съответните действия?
Маккай поклати глава.
— Защо избраха точно теб за тази работа? — попита Фурунео.
— Защото знаят как да ме използват — отвърна Маккай.
Наземният мобил, управляван от щурмовак, направи рязък завой и пред тях се разкри гледката на скалистия бряг. Нещо проблясваше в далечината сред черните вулканични скали и Маккай забеляза два въздухоплана да кръжат над него.
— Това ли е? — попита той.
— Да.
— Колко е часа по местното време?
— Остават около два часа и половина да залез слънце — отвърна Фурунео. — Ако в онова нещо там има Кейлбан и той изведнъж реши да… изчезне, мислиш ли, че яростинът ще може да ни защити?
— Искрено се надявам да може — каза Маккай. — Защо не дойдохме до тук с въздухоплан?
— Хората тук на Кордиалити са свикнали да ме виждат в наземен мобил, освен ако не съм тръгнал на официална акция, която изисква скорост.
— Искаш да кажеш, че никой още не знае за това тук?
— Само наблюдателите от този участък на брега, но те са на заплата при мен.
— Доста добре си организирал нещата — каза Маккай. — Не ти ли се струва, че малко се престараваш?
— Правя каквото мога — отвърна Фурунео. После потупа шофьора по рамото.
Мобилът зави и спря на едно широко плато, от което се виждаха няколко скалисти островчета и ниския вулканичен шелф, където бе спрял хидробола на Кейлбана.
— Знаеш ли, все се питам дали наистина знаем какво всъщност представляват тези хидроболи.
— Просто домовете на Кейлбаните — изсумтя Маккай.
— Така казват всички.
Фурунео слезе от мобила. От студения вятър старата рана в бедрото го преряза.
— От тук ще продължим пеша — каза той.
Докато се спускаха по стръмната пътека надолу към вулканичния шелф, Маккай на няколко пъти мислено благодари за имплантираната под кожата му гравитационна мрежа. Ако политнеше, тя щеше да забави скоростта на падане, така че да не се нарани тежко. Но тя не можеше да му помогне, ако се сгромолясаше върху назъбените канари, където се разбиваха вълните. Не му предлагаше и никаква защита срещу студеният вятър и водните пръски от разбиващите се вълни.
Съжали, че не бе облякъл топлоакумулиращия гащиризон.
— Не очаквах да е толкова студено — каза Фурунео, когато с леко накуцване тръгна по шелфа. Махна на въздухопланите. Един от тях отпусна крилата си и продължи бавно да кръжи над хидробола.
Фурунео се запрепъва напред, следван от Маккай. Прескочи една локва образувана от прилива, присви очи и наведе глава напред срещу водните пръски, навявани от вятъра. Грохотът на прибоя тук бе много силен. Трябваше да се надвикват, за да се разбират.
— Виждаш ли? — извива Фурунео. — Изглежда доста поочукан.
— Тези неща бе трябвало да са неразрушими — отвърна Маккай.
Хидробола беше около шест метра в диаметър. Изглеждаше доста здраво вкопан в шелфа. Около половин метър от основата му се губеше в една вдлъбнатина в скалата, прилична на удобно гнездо.
Маккай изпревари Фурунео и избърза към подветрената страна на хидробола. Остана там с ръце в джобовете, потръпвайки от студ. Заоблената гладка повърхност на съоръжението не можеше да спре леденият вятър.