Наведе се над масата, пипалата му бяха прибрани, лицевият отвор бе съвсем леко отворен, колкото да му позволява да говори.
— Защо се бави толкова проклетия компютър? — поиска да знае Маккай.
— Проблема с пулса на звездите е изключително сложен, Маккай. Сравнението на два пулсационни модела изисква специално програмиране. Но ти не отговори на въпроса ми.
— Просто нямам отговор за него! Искрено се надявам, че ония тъпаци, които оставихме в хидробола, знаят какво да правят.
— Те ще правят точно това, което си им казал да правят — смъмри го Тулук. — Ти си много странен човек, Маккай. Казаха ми, че си бил женен повече от петдесет пъти. Как мислиш, дали е в разрез с добрите обноски да обсъждаме това?
— Никога не намерих жена, която да свикне с живота на съпруга на Извънреден Саботьор — промърмори Маккай. — Изглежда е трудно да ни обича човек.
— Да, но Кейлбанът те обича.
— Тя дори не знае какво разбираме ние под любов! — Поклати глава. — Трябваше да остана в хидробола.
— Нашите хора ще препречат с телата си всеки опит за атака срещу Кейлбана — каза Тулук. — Би ли нарекъл това любов?
— Това е просто инстинкт за самосъхранение — изръмжа Маккай.
— Ние Рийвите смятаме, че любовта също е форма на самосъхранение — каза Тулук. — Може би, точно това и разбира нашият Кейлбан под любов.
— Ха!
— Твърде вероятно е, Маккай, понеже никога не си имал този инстинкт за самосъхранение, никога и да не си обичал.
— Я стига! Би ли спрял да ме занимаваш с глупостите си?
— Търпение, Маккай. Търпение.
— Търпението ми се изчерпа!
Скочи на крака и нервно закрачи нагоре надолу из лабораторията, разблъсквайки щурмоваците на пътя си. Накрая се върна до масата и се надвеси над Тулук.
— С какво се хранят звездите?
— Звездите ли? Звездите не се хранят.
— Тя вдишва нещо тук, някаква субстанция — промърмори Маккай. — Тя се храни тук. — Кимна. — Водород.
— Какво искаш да кажеш?
— Водород — повтори Маккай. — Ако отворим достатъчно голяма пространствена врата… Къде е Билдун?
— Заседава с представители на федерацията по въпроса за своеволните ни действия при поставянето под карантина на Пластичните фризьори. Има малка вероятност и да са подразбрали за машинациите ни с Таприсиотите. Правителството не одобрява такива начини на действие, Маккай. Билдун се мъчи да спаси кожите ни както и своята.
— Има достатъчно водород — каза Маккай.
— Какви са тия приказки за пространствената врата и водорода?
— Ще я нахраним със студ и ще изтощим треската — каза Маккай.
— Говориш безсмислици, Маккай! Взе ли си капсулите с яростин и нормализатори?
— Да!
Принтерът на компютъра издаде хъркащ звук и започна да трака. Изплю намачкана линия от святкащи букви и цифри. Те затанцуваха по монитора и се подредиха в разбираем текст. Маккай прочете съобщението.
— Изгора — каза Тулук, надничайки през рамото му.
— Звезда от Плеядите — промърмори Маккай.
— Ние я наричаме Дрънъл — каза Тулук. — Виждаш ли написаното на Рийвски на третия ред? Дрънъл.
— Може ли да има някаква грешка в изчисленията?
— Шегуваш ли се?
— Билдун! — изсъска Маккай. — Трябва да опитаме!
Извърна се рязко и изхвърча от лабораторията, разблъсквайки помощниците на Тулук във външната стая. Тулук се втурна след него. Охраната от щурмоваци се засуети за момент, но бързо ги настигна.
— Маккай! — извика Тулук. — Къде отиваш?
— При Билдун… после обратно при Фани Мае.
Не бива да се надценяват възможностите на индивида за самооценка и самоконтрол.
Вече нищо не може да ме спре, помисли си Чео. Млис всеки момент щеше да умре от недостиг на въздух в контейнера на Пластичните фризьори, където я беше затворил. Тогава останалите от техния свят трябваше да се подчиняват на него. Той щеше да контролира S-системата и да държи юздите на властта.
Чео седеше в апартамента си пред контролното табло на S-системата. Навън беше нощ. Все пак всичко е твърде относително, напомни си той. На Кордиалити скоро щеше да се зазори. Хидроболът върху морския бряг щеше да бъде огрян от слънце.
Последната зора на Кейлбана… зората на окончателното разпадане. Тази зора щеше да потъне във вечен мрак. Над всички планети от вселената на обречения Кейлбан щеше да се спусне безкрайната нощ.
Само след няколко минути неговата планета от миналото щеше да достигне пресечната точка на подходящите свръзки с орбитата на Кордиалити. И Паленкито, което чакаше ей там, щеше да стори това, което му бе заповядано да стори.