— Фани Мае! — извика Маккай.
— Отговарям — каза Кейлбанът. Маккай усети внезапното покачване на температурата, но емоционалната вълна, придружаваща думите беше кротка, успокояваща и… мощна.
Щурмоваците се засуетиха, разделили вниманието си между Маккай и мястото, където Паленкито продължаваше своята злокобна игра. Всеки удар на камшика къпеше стаята в златен дъжд.
— Какво става с твоята субстанция, Фани Мае? — попита Маккай.
— Моята субстанция нараства — отвърна Кейлбанът. — Ти ми носиш енергия и доброта. Аз връщам любов за любов и любов за омраза. Ти ми даваш сила за това, Маккай.
— А окончателното разпадане? — попита Маккай.
— Разпадането се отменя! — Определен възторг се долавяше в думите на Кейлбана. — Не виждам пресечна точка на свръзки за окончателно разпадане! Моите приятели ще се върнат с любов.
Маккай най-после въздъхна успокоено. Проработи. Всяка следваща дума на Кейлбана носеше горещият полъх на огнена пещ. Това също показваше, че са успели. Изтри потта от челото си.
Камшикът продължаваше да се вдига и спуска.
— Откажи се, Чео! — викна му Маккай. — Ти загуби! — Вгледа се в пространствената врата. — Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.
Чео излая нещо на Паленкито. Ръката с камшика изчезна.
— Фани Мае! — извика Пан Спечито.
Отговор не последва, но Маккай усети емоционален прилив на жалост.
Нима тя съжалява Чео, учуди се Маккай.
— Заповядвам ти да ми отговориш, Кейлбан! — изкрещя Чео. — Този, който те контролира, ти заповядва да се подчиниш!
— Аз се подчинявам само на притежателят на договора — отвърна Кейлбанът. — Ти не притежаваш свръзки с притежателя на договора.
— Но тя ти заповяда да ми се подчиняваш!
Маккай мълчаливо наблюдаваше сцената, изчакваше моментът на действие. Всичко трябваше да се направи изключително внимателно. Кейлбанът се бе изразил пределно ясно — за първи път. Не можеше да има съмнение в смисъла на това, което им бе казал. Абнет събира свръзките на нейния свят в себе си. Това им бе казала Фани Мае и значението му изглеждаше ясно. Когато Фани Мае повикаше Абнет да се покаже… трябваше някой да се жертва.
Абнет трябваше да умре, за да умре и нейният свят заедно с нея.
— Забрави ли договора? — изсъска Чео.
— Отхвърлям договор — каза Кейлбанът. — В тази нова линия трябва да се обръщате към мен с Изгора. Име на любов, което получих от Маккай: Изгора.
— Маккай, какво си направил, по дяволите? — излая Чео. Бавно посегна към контролното табло. — Защо тя не отговаря на ударите с камшик?
— Тя всъщност никога не е отговаряла на ударите — каза Маккай. — Тя отговаряше на насилието и омразата, които ги придружаваха. Камшикът служеше просто като особен инструмент, който концентрира в себе си двете неща. Той забиваше насилието и омразата в една единствена уязвима…
— …точка — довърши Кейлбанът. — Уязвима точка.
— И това изцеждаше силите й — каза Маккай. — Изтощаваше енергията й. Знаеш ли, с енергията си тя произвеждаше чувства, създаваше емоции. Те изискват огромно захранване. Тя цялата е една чиста емоция, чисто творение и това е начинът, по който е устроена вселената, Чео.
Къде ли е Абнет, чудеше се Маккай. Чео понечи да се обърне към Паленкито, следващите думи на Маккай го спряха.
— Няма смисъл, Чео. Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.
— Захранвате я? — Чео приведе напред обезобразеното си лице и се втренчи в Маккай.
— Отворихма огромна пространствена врата в космоса — каза агентът. — Тя събира свободният водород и го насочва право към Изгора.
— Какво е това… Изгора? — настоя Чео.
— Звездата, Чео. Кейлбанът.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Не си ли се досетил досега? — попита Маккай.
Направи незабележим знак с ръка на щурмоваците. Абнет все още не се показваше. Вероятно Чео я бе скрил някъде. Това променяше плана. Трябваше да рискуват. Налагаше се някой да се прехвърли през пространствената врата.
В отговор на сигнала щурмоваците взеха да се приближават към отвора. Всеки стискаше в ръка заредения си лъчемет.
— Какво да се досетя? — попита Чео.
Трябва да продължа да му отвличам вниманието, помисли си Маккай.
— Кейлбаните се проявяват в нашата вселена по различни начини — каза той. — Единият от тях са звездите. Слънцата представляват нещо като отвори, през които Кейлбаните поглъщат енергията си. Те също са създали и хидроболите, които вероятно са предназначени да ни предпазват от огромните енергийни мощности на тези същества, както и да изпълняват речеви, комуникативни функции. Просто начин да общуват с нас. Дори огромните абсорбиращи възможности на хидроболите не могат напълно да задържат невероятната енергия, която Кейлбаните излъчват при говоренето. Затова и тук е толкова горещо.