Сега, когато „усети“ думите на Кейлбана, Маккай реши, че Масарард не е нищо повече от един претенциозен задник. Кейлбанът наистина „излъчваше“. Думите му се регистрираха от мозъка на разумните като звуци, но ушите отказваха да са чули каквото и да било. По същият начин въздействаха Кейлбаните и върху очите. Маккай чувстваше, че вижда нещо, но визуалните рецептори отказваха да се съгласят с това.
— Надявам се, че… ъъъ… не съм те обезпокоил — каза Маккай.
— Непознат термин „обезпокоил“ — отвърна Кейлбана. — Водиш ли придружител?
— Придружителят ми остана отвън — каза Маккай.
Обезпокоявам — непознат термин?!
— Покани твоя придружител — каза Кейлбана.
Маккай се подвуоми.
— Фурунео! Ела тук.
Планетарният агент се присъедини към него и застана от лявата му страна.
— Ама че студ е навънка — рече Фурунео.
— Ниска температура и висока влажност на въздуха — съгласи се Кейлбана.
Маккай, който се бе извърнал за да проследи влизането на Фурунео, видя как един капак се приплъзна и затвори отвора. Вятърът, пръските и шумът от прибоя изчезнаха.
Температурата в хидробола започна да се покачва.
— Ще стане доста горещо — каза Маккай.
— Какво?
— Ще стане горещо. Спомняш ли си инструктажите? Кейлбаните обичат гореща и суха среда. — Подгизналите му дрехи неприятно лепнеха по кожата.
— Имаше нещо такова — каза Фурунео. — Какво е положението?
— Поканени сме вътре — отвърна Маккай. — Не сме го обезпокоили, защото той просто не знае какво е това безпокойство. — Обърна се обратно към приличният на супник съд.
— Къде е той?
— Ей там, в онова нещо, което прилича на супник.
— Ъхъ… аз… ъъъ… да, добре.
— Можете да ме наричате Фани Мае — каза Кейлбана. — Аз мога да възпроизвеждам вида си и отговарям на вашият еквивалент за женски род.
— Фани Мае — чу се да произнася Маккай с доста глуповато изражение. Накъде, по дяволите, да гледам? Къде му е лицето на това проклето нещо? — Моят придружител е Аличино Фурунео, планетарен агент на Кордиалити към Бюрото по саботаж.
Фани Мае? По дяволите!
— Запознавам се с теб — каза Кейлбана. — Разрешете запитване относно целта на вашето посещение.
Фурунео пощипна дясното си ухо.
— Как го чуваме — поклати глава той. — Не мога да разбера, но…
— Няма значение! — рязко го прекъсна Маккай. И веднага си наложи да се успокои. По-спокойно сега. Как ли да му задавам въпросите на това нещо? Нематериалното присъствие на Кейлбана, шантавият начин, по който съзнанието му долавяше думите на съществото, всичко това в комбинация с яростина го правеше раздразнителен.
— Аз… имам заповед. — започна Маккай. — Търся Кейлбана, нает от Млис Абнет.
— Получавам твоите въпроси — отвърна Кейлбана.
Получава въпросите ми?
Маккай започна да върти главата си ту наляво ту надясно, като се чудеше дали няма да попадне на необходимия ъгъл на зрение, от който нещото срещу него ще придобие познати очертания.
— Какво правиш? — попита Фурунео.
— Опитвам се да го видя.
— Ти търсиш видима субстанция? — попита Кейлбана.
— Ъъъ, да — отвърна Маккай.
Фани Мае, помисли си той. Все едно да си в дните, когато за първи път бяха открити планетите на Гоакините, да си първият хуманоид от земен произход, който се среща с първият жабоподобен Гоакин и Гоакинът да се представи като Уилям. Откъде в цялата необятна Вселена Кейлбанът беше изровил това име? И защо?
— Ще поставя огледало, — каза Кейлбана, — което ще проектира отражението ми в плоскостта на съществуването.
— Дали ще го видим? — прошепна Фурунео. — Никой досега не е виждал Кейлбан.
— Шшшт.
Нещо овално, високо около метър, в зелено, синьо и розово се материализира над гигантската купа, без видима връзка с неприсъствието на Кейлбана.
— Представете си, че това е сцена, на която аз представям себе-същността си — каза Кейлбана.
— Виждаш ли нещо? — попита Фурунео. Визуалните центрове на Маккай извикаха във въображението му някакъв едва доловим намек, някакво усещане за много много далечен живот, чийто безплътен ритъм танцуваше сред пъстроцветния овал, като море, което бучи в празна раковина. Спомни си за един свой едноок приятел и за това колко трудно бе да задържиш вниманието си върху това единствено око, докато някаква сила постоянно влече погледа ти към другата, празната кухина. Не можеше ли проклетият глупак просто да си купи ново око? Не можеше ли…