Струваше му се абсурдно да се хвърля толкова много труд, само за да се наточи острието на бръснача.
А в Гората на Скънд Двуцветко и Ринсуинд започнаха да си хапват от медената полица зад камината, като си мислеха с копнеж за туршия с лук.
А далече от там, но както изглежда тръгнал по път, който ще ги срещне, най-великият герой, когото някога е създавал Дискът, си свиваше цигара, ни най-малко неподозиращ ролята, която му предстоеше да играе. Това, което той вещо изработи между пръстите си, беше една доста интересна папироска. Подобно на много от странствуващите магьосници, от които беше научил това изкуство, той имаше навика да събира фасове в една кожена торбичка и да си свива от тях нови цигарки. Следователно по неумолимия закон за средните стойности, част от този тютюн се пушеше непрекъснато от много години насам. Парчето, което в момента безуспешно се опитваше да запали беше… е, можеше да служи за пътна настилка. Така велика беше славата на тази личност, че група номадски варварски конници почтително го бяха поканили да седне с тях около огъня им от конски фашкии. Номадите от Централните райони обикновено мигрираха към Ръба за зимата и тези бяха част от племе, което бе опънало плъстените си палатки в знойна горещина от някакви си минус три градуса и ходеха с белещи се носове, оплаквайки се от топлинен удар.
Варварският вожд попита:
— Кои, тогава, са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
Това е една от темите, за които се предполага, че се подемат, за да се поддържа степният дух във варварските кръгове.
Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующото:
— Свежият хоризонт в степта, вятърът в косата ти, отморен кон под тебе.
Човекът отляво рече:
— Крясъкът на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
— Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му.
Чу се всеобщо одобрително мърморене под мустак при тази демонстрация на свирепост.
Тогава вождът почтително се обърна към госта си, дребна фигурка, която грижливо грееше измръзналите си меса на огъня и рече:
— Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът помълча насред нов неуспешен опит да запали.
— Какво кажа? — попита беззъбо.
— Рекох: какво е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Войните се наведоха напред. Това навярно заслужаваше да се чуе.
Гостът мисли дълго и дълбоко и после каза предпазливо:
— Топла вода, добра жъболекаршка помош и мекишка тоалетна хартия.
Ослепителната октаринова светлина блестеше в ковачницата. Галдър Уедъруакс, гол до кръста, с лице прикрито в маска от пушено стъкло, присви очи от сиянието и с хирургическа точност удари с чука. Магията пискаше и се мяташе в машата, но той не спираше да я обработва, превръщайки я в измъчена огнена жица.
Една дъска от пода проскърца. Галдър беше отделил безброй часове да ги настройва, една винаги мъдра предпазна мярка, когато имаш амбициозен асистент с походка на котка.
Ре бемол. Това означаваше, че е точно надясно от вратата.
— А, Траймън — каза без да се обръща и с известно задоволство отбеляза слабото стреснато поемане на дъх зад себе си. — Много мило, че идваш. Затвори вратата, ако обичаш.
Траймън блъсна тежката врата с безизразно лице. На високата полица над него най-различни консервирани невъзможни създания се заклатиха в туршиените си стъкленици и го наблюдаваха с интерес.
Като всички магьоснически работилници и тази изглеждаше така, сякаш препаратор си е зарязал стоката в леярна, после се е сбил с разярен стъклодухач, като междувременно е разбил главата на минаващ крокодил (последният висеше от тавана и силно миришеше на камфор). Имаше лампи и пръстени, които Траймън умираше от желание да потърка и огледала, които май си заслужаваше да погледнеш повторно. Чифт бързоходни ботуши неспокойно се размърда в една клетка. Цяла библиотека магьоснически книги, разбира се не толкова мощни като Октаво, но все пак натежали от заклинания, заскърцаха и задърпаха с веригите си, усещайки върху себе си алчния поглед на магьосника. Чистата и неподправена власт, която даваше всичко това, го развълнува, както нищо друго не го вълнуваше, но той се отврати от прахоляка и театралниченето на Галдър.
Например, случайно знаеше, че зелената течност, която мистериозно се пенеше през лабиринт от изкривени тръбички на една от масите, е само зелена боя в сапунена вода, тъй като бе подкупил един от прислужниците. Един ден, помисли си, всичко това ще изчезне. Като се започне от този гаден алигатор. Кокалчетата на ръцете му побеляха.