Ако законите на действие и противодействие имаха нещо общо тук, тя щеше да тупне на земята на няколко фута разстояние. Но никой не ги слушаше. Със звук, неподдаващ се на описание, който обаче за завършеност би могъл да се представи горе-долу като „СПИНГ!“ плюс три дена усилена работа в някое прилично оборудвано стереофонично студио, стрелата изчезна.
Галдър хвърли лъка и се ухили.
— Разбира се, ще й трябва около час, за да стигне там — каза. — После магията просто ще последва йонизираната диря обратно насам към мен.
— Забележително — каза Траймън, но всеки минаващ наблизо телепат би прочел в десетярдови букви: „Ако ли към теб, защо не към мен?“. Той сведе поглед към разхвърляната работна маса и не щеш ли, един дълъг и много остър нож му се стори като излят за това, което внезапно му мина през ума.
Насилието не беше нещо, в което обичаше да се забърква, освен чрез посредник. Но Пирамидата от Тсорт съвсем ясно беше назовала възнагражденията за този, който събере осемте магии в подходящия момент, а Траймън не възнамеряваше да пропилее години усърден труд, само защото на някакъв стар глупак му хрумнала блестяща идея.
— Искаш ли едно какао, докато чакаме? — предложи Галдър, куцукайки през стаята към звънеца за прислугата.
— С удоволствие — прие Траймън. Той повдигна ножа, като го преценяваше откъм баланс и точност. — Трябва да Ви поздравя, маестро. Виждам, че ние всички трябва да ставаме много рано сутрин, за да ви надминем.
Галдър се изсмя. И ножът излетя от ръката на Траймън с такава скорост, че (поради някак мудната природа на светлината върху Диска) той всъщност малко се скъси и стана по-масивен докато се носеше, с безпогрешна точност, към врата на Галдър.
Не го достигна. Вместо това се отклони на една страна и почна бързо да обикаля около врата му — толкова бързо, че внезапно Галдър започна да изглежда така, като че носи метална яка. Той се извърна и на Траймън се стори, че изведнъж е пораснал с няколко фута и е станал много по-могъщ.
Ножът се отплесна и завибрира във вратата, на косъм от ухото на Траймън.
— Рано сутрин? — рече Галдър приветливо. Скъпо мое момче, ще трябва да будуваш цяла нощ.
— Хапни си още малко от масата — подкани Ринсуинд.
— Не, благодаря, не обичам марципан — каза Двуцветко. — А и, сигурен съм, не е правилно да се ядат мебелите на хората.
— Не се безпокой — каза Суайърз. — Никой не е виждал старата вещица от години. Казват, че двама млади нехранимайковци й видели сметката.
— Това е то днешната младеж — изкоментира Ринсуинд.
— Аз смятам, че родителите са виновни — каза Двуцветко.
След като веднъж си направил необходимата промяна в психическата си нагласа, захарната къщурка ти ставаше съвсем приятна. Остатъчната магия я държеше да не падне, а и онези местни диви животни, които още не бяха умрели от смъртоносна зъбна болест, старателно я отбягваха. В камината малко разхвърляно гореше ярък огън от бонбонени цепеници; Ринсуинд се беше опитал да събере дърва навън, но се отказа. Трудно е да гориш дърво, което ти говори.
Той се оригна.
— Това никак не е здравословно — каза. — Искам да кажа, защо сладки неща? Защо не препечен хляб и сирене? Или пък салам, ето на, как добре би ми дошло сега едно хубаво саламено канапе.
— Да пукна ако знам — рече Суайърз. — Старата баба Уитлоу правеше само сладкиши. Да можехте да видите захарните й целувки.
— Видях ги — каза Ринсуинд — погледнах матраците…
— Захарните изделия са по-традиционни — обясни Двуцветко.
— За какво, за матраци?
— Не ставай глупав — разумно рече Двуцветко. — Кой пък е чувал за захарни матраци.
Ринсуинд изсумтя. Мислеше си за храна — по-точно, храната в Анкх-Морпорк. Странно как добрият стар град изглеждаше толкова по-привлекателен, колкото повече се отдалечаваше от него. Стига само да затвореше очи и си представяше, с пълнещи устата му със слюнка подробности, сергиите за ястия от сто различни култури на пазара. Човек можеше да яде скупши или супа от перка на акула, толкова прясна, че плувците не смееха да се доближат до нея, и…
— Мислиш ли, че ще мога да купя тази къщичка? — попита Двуцветко.
Ринсуинд се поколеба. Беше стигнал до извода, че си струва добре да помисли, преди да отвърне на по-изненадващите въпроси на Двуцветко.