— Това е той.
Бързо се дръпна и се втурна към стълбите. Сцената долу бе неописуема, но тъй като това изявление би ни спечелило смъртно наказание през царуването на Олаф Куимбли II, по-добре да се опитаме. Първо, повечето от биещите се магьосници се опитваха да осветят сцената с помощта на различни пламъци, огнени кълба и вълшебни сияния, така че полученото осветление създаваше впечатление за диско във фабрика за осветителни тела. Всеки се опитваше да намери позиция, от която да вижда останалата част от стаята, без самият той да бъде нападнат и абсолютно всеки се стремеше да стои настрани от Багажа, който беше приклещил двама Почетни Пророка в един ъгъл и щракаше с капак срещу всеки, който го доближаваше. Но все пак един от магьосниците случайно погледна нагоре.
— Ето го!
Ринсуинд се дръпна рязко назад и нещо се блъсна в него. Огледа се забързано и зяпна като видя Двуцветко възседнал метлата, която се носеше на известно разстояние от пода,
— Вещицата сигурно я е забравила — каза Двуцветко, — истинска вълшебна метла!
Ринсуинд се поколеба. В четината на метлата припламваха октаринови пламъчета, а и едва ли не повече от всичко мразеше височините, но това което наистина най-много мразеше бяха дузина много ядосани и злонравни магьосници, които се втурват нагоре по стълбите към него, а именно това се случваше.
— Добре — съгласи се, — но аз ще карам.
Той запрати ботуш по един магьосник, който беше преполовил Заклинание за Връзване и възседна метлата, която заподскача надолу по стълбата и след това изведнъж се обърна с главата надолу, тъй че Ринсуинд с ужас се озова очи в очи с един Брат на Полунощието.
Той изпищя и конвулсивно изви кормилото. Няколко неща се случиха едновременно. Метлата се насочи напред и префуча през стената в дъжд от трохи. Багажът се втурна напред и захапа Брата за крака. От нищото със странен свистящ звук се появи стрела, мина само на сантиметри от Ринсуинд и тежко тупна върху капака на Багажа.
Багажът изчезна.
В малко селце дълбоко в гората стар шаман хвърли още няколко съчки в огъня си и се вторачи през дима в засрамения си чирак.
— Сандък с крака, а? — попита.
— Да, господарю. Появи се от небето и ме загледа — отвърна чиракът.
— Значи и очи е имал тогава, този сандък?
— Н… — започна чиракът и спря, озадачен. Старецът се намръщи.
— Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелили името шаман — каза. — Някои са видели Скелде, дух на дима и тях наричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел, душата на гората, те са известни като духоукротители. Но никой не са видели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи, и те са известни като идио…
Прекъсването се дължеше на внезапен писък и прахоляк от сняг и искри, който издуха огъня напреко през тъмната колиба, появи се мъгляво видение, веднага след това отсрещната стена се разтвори с трясък и привидението изчезна.
Настъпи дълго мълчание. После малко по-късо мълчание. После старият шаман каза предпазливо:
— Нали не видя току-що как двама минаха оттук, възседнали метла с главите надолу, като си крещяха и се обиждаха един друг?
Момчето го изгледа спокойно.
— Съвсем не — каза.
Старецът въздъхна с облекчение:
— Слава тебе, господи — каза. — И аз не видях.
В къщурката цареше бъркотия, тъй като освен че всички магьосници искаха да последват метлата, всеки искаше да попречи на другите да направят това и така се стигна до няколко прискърбни инцидента. Най-зрелищният и без съмнение най трагичният беше, когато един Пророк се опита да използва Бързоходните си ботуши без нужната последователност от заклинания и подготвителни действия. Бързоходните ботуши, както вече се спомена, са капризен вид магия в най-добрия случай, а той твърде късно си спомни, че трябва да се вземат най-крути предпазни мерки, когато използваш транспортно средство, чиято ефективност в края на краищата зависи от това да опиташ да поставиш единия си крак двадесет и една мили пред другия.
Бушуваха първите снежни бури на зимата и действително по-голямата част от Диска бе обвита в подозрително тежко облачно було. И все пак от далечните висини, на сребърната светлина на мъничката луна на дисковия свят, той представляваше една от най-прекрасните гледки в мултивселената. Огромни серпантини от облаци със стотици мили дължина се виеха от водопада на Ръба до планините на Центъра. В студената кристална тишина гигантската бяла спирала блестеше мразовито под звездите, извивайки се незабележимо, сякаш Бог бе разбъркал кафето Си и след това беше сипал вътре сметана.