„Аз викам да го запалим отново и да опитаме с една проста лунна церемония…“
„…е, добре де, добре, нищо им няма на камъните, само дето нещо във вселената се е объркало, нали така?“
В мъглявото изтощено съзнание на Ринсуинд изникна споменът за ужасната звезда, която бяха видели в небето. Нещо наистина се бе объркало във вселената снощи.
Как така се бе върнал върху Диска? Имаше чувството, че отговорите бяха някъде във вътрешността на главата му. И го осени още по-неприятното чувство, че нещо друго наблюдава сцената долу — наблюдава я иззад очите му.
Магията се беше измъкнала от леговището си дълбоко в неутъпканите черни пътища на мозъка му и се беше разположила господарски в предната му част, гледаше разиграващата се сцена и се занимаваше с умствения еквивалент на чоплене на семки.
Опита се да я побута назад — и светът изчезна… Намираше се в тъмнина, топла плесенясала тъмнина, тъмнината на гробницата, кадифената чернота на фараонския саркофаг. Долови силна миризма на стара кожа и киселия дъх на древна хартия. Хартията прошумоля. Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси — а неприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си ги въобразиш…
— Ринсуинд — каза някакъв глас. Ринсуинд никога не беше чувал гущер да говори, но беше сигурен, че би имал такъв глас.
— Хъм — каза той. — Да?
Гласът се изкикоти — странен звук, хартиен.
— Би трябвало да попиташ „Къде съм?“ — каза.
— Приятно ли щеше да ми е, ако знаех? — попита Ринсуинд.
Втренчено се вгледа в тъмнината. Сега, след като беше привикнал с нея, виждаше нещо. Нещо безформено, толкова неясно, че едва ли можеше изобщо да бъде нещо, нищо повече от драскулки във въздуха. Нещо странно познато.
— Е, добре — каза. — Къде съм?
— Сънуваш.
— Може ли вече да се събудя, моля?
— Не — отсече друг глас, стар и сух като първия, но все пак малко по-различен.
— Имаме да ти кажем нещо много важно — каза трети глас, още по-мъртвешки сух, ако това беше възможно.
Ринсуинд глупаво кимна. Дълбоко навътре в мозъка му се таеше магията и предпазливо надничаше иззад мисленото му рамо.
— Ти ни причини много неприятности, млади Ринсуинд — продължи гласът. — Цялото това твое падане от края на света, без да мислиш за другите. Видиш ли, наложи се сериозно да изкривим действителността.
— Оле боже!
— А сега пред теб стои много важна задача.
— Аха. Добре.
— Преди много години уредихме една от нас да се скрие в главата ти, тъй като предвиждахме, че ще дойде време, когато ти ще трябва да играеш много важна роля.
— Аз? Защо?
— Много се измъкваш — каза един от гласовете. — Това е добре. Късметлия си.
— Късметлия? Десетки пъти вече едва отървавам кожата.
— Именно.
— Аха.
— Обаче гледай да не почнеш да падаш пак от Диска. Това ние наистина не можем да допуснем.
— Кои сте това ние, по-точно — попита Ринсуинд.
В тъмнината прошумоля нещо.
— В началото бе словото — рече сух глас точно зад него.
— Яйцето беше — поправи го друг глас. — Съвсем ясно си спомням. Великото Яйце на Вселената. Малко гумено.
— И двамата всъщност грешите. Сигурен съм, че беше първоначалната тиня.
Един глас до коляното на Ринсуинд каза:
— Не, тя дойде после. Първо бе небесната твърд. Купища твърд. Доста лепкава, като захарен памук. Много сиропирана всъщност…
— В случай, че някой се интересува — рече пресеклив глас от лявата му страна, — всички вие грешите. В началото бе Прочистването на Гърлото…
— после словото…
— пардон, тинята…
— определено гумено, стори ми се…
Спряха за момент. После един глас каза внимателно:
— Както и да е, каквото и да е било, спомняме си го ясно.
— Точно така.
— Именно.
— И задачата ни е да се погрижим нищо ужасно да не му се случи, Ринсуинд.
Ринсуинд примижа в тъмното:
— Бихте ли били така любезни да ми обясните за какво става дума?
Чу се хартиена въздишка:
— Не става с метафори — рече един от гласовете. — Слушай какво, много е важно да запазиш Магията в главата си и да ни я донесеш точно когато трябва, разбираш ли, тъй че щом настъпи точния момент, да можем да бъдем казани. Разбираш ли?
Ринсуинд си помисли: „Да можем да бъдем казани?“ И изведнъж се сети какви са тези драскулки пред него. Това беше нещо написано върху страница, гледано изотдолу.