Той се запъна под погледа на впереното в него остро като свредел око.
— О, — каза. — О, разбира се. Извинете.
— Да — въздъхна Коен. — Тошно така, момшето ми. Аш шъм легендарно жив.
— Господи — каза Ринсуинд, — на колко години сте, по-точно?
— Ошемдешет и шедем.
— Но вие сте били най-великият. Още се пеят песни за Вас.
Коен вдигна рамене и извика от болка.
— Никога не шъм полушавал прошент от приходите — каза. Погледна унило снега. — Това е шегата на живота ми. Ошемдешет години в тоя бижнеш и каква ми е наградата? Болки в кръшта, хемороиди, лошо храносмилане и стотиши разлишни решепти за шупа. Шупа! Ненавиждам шупите!
Бетан сбърчи чело.
— Шупа?
— Супа — обясни Ринсуинд.
— Да-а, шупа — повтори нещастно Коен. — Жаради жъбите ми, нали ражбирате. Никой не те вжема на шериожно като нямаш жъби, кажват ти: „Шедни до огъня, дядо и си хапни малко шу…“ Коен хвърли рязък поглед към Ринсуинд — Много лошава кашлиша имаш, момше.
Ринсуинд извърна поглед, неспособен да погледне Бетан в очите. После сърцето му се сви. Двуцветко все още лежеше облегнат на дървото, безметежно безчувствен и изглеждаше така, като че ли го упрекваше, доколкото му беше възможно при тези обстоятелства.
Коен изглежда също си спомни за него. Несигурно се изправи на крака и се затътри към туриста. Отвори с палец и двете очи, прегледа ожуленото, премери пулса.
— Той ши е отишъл — каза.
— Мъртъв? — попита Ринсуинд.
В дискусионната зала на мозъка му една дузина емоции скочиха и закрещяха. Облекчението вилнееше с пълна сила, когато Шокът се намеси по процедурен въпрос, след което Объркаността, Ужаса и Загубата се сбиха и спряха едва когато Срамът се промъкна от съседната стая да види за какво се карат.
— Не — каза Коен замислено, — не шъвшем. Прошто ши е отишъл.
— Отишъл си е? Къде?
— Не знам — каза Коен, — но мишля, че пожнавам един шовек, който може би има карта.
Далеч из заснеженото поле половин дузина мънички червени светлини блещукаха в тъмното.
— Не е далеч — каза водещия магьосник, след като надникна в малко кристално кълбо.
В редицата зад него се надигна всеобщ ропот, който означаваше приблизително, че колкото и да е далеч Ринсуинд, няма как да е по-далеч от една хубава гореща вана, добро ядене и топло легло.
В следващия миг магьосникът, който се тътреше най-отзад спря и каза:
— Чуйте!
Заслушаха се. Чуваха се едва доловимите шумове на зимата, която започва да сковава земята, скърцането на скалите, приглушеното топуркане на малки създания в тунелите им под одеалото на снега. Вълк зави в далечна гора, сконфузи се, когато никой не го последва, и млъкна. Чуваше се как меко се стеле сребърна лунна светлина. Чуваше се също така и свистенето на половин дузина магьосници, опитващи се да дишат тихо.
— Нищо не чувам — започна един.
— Ш-ш-ш!
— Добре де, добре…
После всички го чуха — слабо далечно скриптене, като нещо движещо се много бързо по снежната кора.
— Вълци? — каза един магьосник. Всички си представиха стотици изпусталели, гладни тела, препускащи в нощта.
— Н-не — каза водачът. — Прекалено ритмично е. Може да е вестоносец?
Звукът се усили — отривист и ритмичен като че ли някой много бързо хрупаше целина.
— Ще запаля ракета — рече водачът. Взе шепа сняг, направи я на топка, метна я във въздуха и я запали със струя октаринов пламък от върховете на пръстите си. Получи се кратък ослепителен синкав блясък.
Настъпи тишина. После друг магьосник каза:
— Абе смотаняк, сега вече нищо не виждам.
Това бе последното, което чуха преди нещо бързо, твърдо и шумно да ги връхлети от тъмнината и да изчезне в нощта. Когато се изровиха един друг от снега не откриха нищо друго, освен отчетливи следи от малки стъпки. Стотици мънички стъпки, много нагъсто една до друга, описващи права като лъч на прожектор черта през снега.
— Некромантка! — каза Ринсуинд.
Старицата от другата страна на огъня вдигна рамене и измъкна колода мазни карти от някакъв невидим джоб.
Въпреки сковаващия мраз навън, атмосферата в юртата беше като под мишницата на ковач и магьосникът вече обилно се потеше. Конските изпражнения горяха добре, но Конските хора имаха още какво да научат за климатичните инсталации, като се започне от значението на думата.
Бетан го изгледа косо.
— Какво е това мека романтика? — прошепна.
— Некромантия. Разговаряне с мъртвите — обясни той.
— О — промълви тя, леко разочарована. Бяха вечеряли с конско месо, конско сирене, конски черен пудинг, кон-дьоври и рядка бира, за произхода на която Ринсуинд не искаше да размишлява. Коен (който беше ял конска супа) обясни, че Конните Племена от Централните степи се раждали на седлата, което се стори на Ринсуинд невъзможно от гинекологична гледна точка. И били особено сръчни в естествената магия, тъй като животът в откритата степ те кара да осъзнаеш колко точно небето пасва на земята по всички ръбове и това естествено вдъхновява ума за дълбокомислени въпроси от рода на: „Защо?“, „Кога?“ и „Защо не опитаме и говеждо, за разнообразие?“