Бабата на главатаря кимна на Ринсуинд и нареди картите пред себе си.
Ринсуинд, както вече отбелязахме, беше най лошият магьосник на Диска; никакви други магии не искаха да пребивават в мозъка му, след като там се беше настанила Магията, точно както рибите бягат от вира с щуката. Но той все още притежаваше гордост, а магьосниците не обичат да гледат как жени извършват дори и най-простата магия. Невидимият Университет никога не приемаше жени, смотолявайки оправдания за проблеми с канализацията, но истинската причина бе неизказания ужас, че ако разрешат на жените да се занимават с магия, те вероятно ще се оправят добре.
— Във всеки случай, не вярвам на гадания с карти — изломоти. — Всичките тези приказки, че били изкристализираната мъдрост на вселената са куп глупости.
Първата карта, пожълтяла от дима и нагъната от старост беше…
Би трябвало да е Звездата. Но вместо познатия кръгъл диск с недодялани малки лъчи, видяха мъничка червена точка. Старицата измърмори нещо и задраска с нокът по картата, после неприязнено изгледа Ринсуинд.
— Това няма нищо общо с мен — каза той. Тя обърна Голямото Значение на Измиването на ръцете, Осмица Октограм, Купола на Небето, Езерото на Нощта, Четворка Слонове, Асо Костенурки и, Ринсуинд го очакваше — Смърт.
И със Смърт нещо не беше наред. Би трябвало да представлява сравнително реалистична рисунка на Смърт на бял кон и, наистина, той все още беше там. Но небето бе осветено в червено и от далечен хълм идеше малка фигурка, почти невидима на светлината на лампите с конска мас. Нямаше нужда Ринсуинд да я идентифицира, защото зад нея се мъкнеше сандък на стотици малки крачета. Багажът следва собственика си навсякъде. Ринсуинд погледна към Двуцветко, бледа сянка върху куп конски кожи.
— Умрял ли е наистина? — попита.
Коен преведе на старата жена, която поклати глава. Пресегна се към малкото дървено ковчеже до нея и започна да бърника из множество торбички и шишенца, докато намери мъничко зелено шишенце, съдържанието на което изля в бирата на Ринсуинд. Той го погледна подозрително.
— Кажва, ше е нещо като лекарштво. Ако шъм на твое мяшто бих го ишпил. Тежи хора ше раштройват, ако откажеш гоштоприемштвото им.
— Няма ли да ми отнесе главата? — попита Ринсуинд.
— Кажва, ше е много важно да го ишпиеш.
— Ами, ако си сигурен, че не е вредно. И без това няма как да влоши вкуса на бирата.
Отпи, усещайки всички погледи върху себе си.
— Хъм — каза. — Всъщност не е толкова ло…
Нещо го подхвана и изстреля във въздуха. Само дето в друг един смисъл все още седеше до огъня — виждаше се там, смаляваща се фигурка в кръга от светлина, който бързо ставаше все по-малък. Миниатюрните фигурки около него напрегнато се взираха в тялото му. Като се изключи старицата. Тя гледаше право нагоре към него и се хилеше.
Старшите магьосници на Кръглото море изобщо не се хилеха. Те започнаха да съзнават, че имат насреща си нещо съвсем ново и страховито: млад човек, който прави кариера.
Все пак никой не знаеше с пълна сигурност каква е истинската възраст на Траймън, но рядката му коса бе все още черна, а восъчният вид на кожата му би могъл да бъде взет, при лошо осветление, за свежия цвят на младостта.
Шестимата оцелели лидери на Осемте Ордена седяха около дългата, лъскава нова маса в стаята, която преди това беше кабинет на Галдър Уедъруакс и всеки се питаше какво точно у Траймън ги кара да искат да го ритнат.
Не беше това, че е амбициозен и жесток. Жестоките хора са глупави; всички те знаеха и как да пречупват амбициите на другите. Човек не оставаше маг на Осмо Ниво дълго време, ако не беше изкусен в нещо като психическо джудо.
Не беше това, че е кръвожаден, властолюбив, или пък особено зъл. Тези неща не са непременно недостатъци за един магьосник. Магьосниците общо взето не бяха по-зли от, да речем, комитета на средностатистическия Ротари Клуб, и всеки от тях се бе издигнал до позиция на превъзходство в избраното поприще не толкова чрез уменията си по магия, колкото поради това, че никога не бе пропускал да се възползува от слабостите на опонентите си.
Не беше и това, че е особено мъдър. Всеки магьосник смяташе себе си за сравнително страхотен в това отношение — беше си характерна черта на професията.