— Погледни и стените.
Коен хвърли поглед към стената до себе си. По нея личаха жилки от червен кристал. Не можеше да твърди със сигурност, но като че ли дълбоко в самата скала непрекъснато припламваха мънички светлини. Ставаше и някакво извънредно голямо течение. Постоянен бриз духаше от черните недра на пещерата.
— Сигурна съм, че духаше на обратно като влизахме — прошепна Бетан. — Ти какво мислиш, Двуцветко?
— Ами, аз не разбирам много от пещери — каза, — но тъкмо сега си мислех колко интересно е онова сталагнещенце, дето виси от тавана ей там. Нещо като луковица, нали?
Погледнаха нещото.
— Не знам точно защо — добави Двуцветко, — но май няма да е лошо да се махнем от тука.
— Ами да — саркастично рече Коен. — Май най-добре да вжемем да ги помолим да ни отвържат и да ни пушнат, а?
Коен не беше прекарал много време в компанията на Двуцветко, иначе нямаше да се изненада, когато човечето кимна бодро и каза с високия, бавен и отчетлив тон, с който си служеше когато трябваше да общува на чужд език.
— Извинете! Бихте ли ни развързали и пуснали да си ходим? Тук е доста влажничко и става течение. Съжалявам.
Бетан погледна косо Коен.
— Трябваше ли да казва това?
— Жа мен е новошт, прижнавам.
И наистина, трима от групата около огъня тръгнаха към тях. Не изглеждаха да имат намерение да развързват когото и да било. Двамината, всъщност, като че ли бяха от ония, дето като видят, че някой е завързан, почват да си играят с ножове, да се гаврят с него и да се хилят цинично.
Херена се представи като издърпа сабята си и я насочи към сърцето на Двуцветко.
— Кой от вас е Ринсуинд магьосникът? — попита. — Конете бяха четири. Тук ли е той?
— Ъ-ъ, не знам къде е — отвърна Двуцветко, — отиде да търси лук.
— Значи сте му приятели и ще дойде да ви търси — заключи Херена. Тя хвърли бегъл поглед на Коен и Бетан, после разгледа по-подробно Багажа.
Траймън дебело бе подчертал да не пипат Багажа. Любопитството може да е погубило котката, но любопитството на Херена би могло да изтреби глутница лъвове.
Тя разряза мрежата и задърпа капака на сандъка.
Двуцветко изтръпна.
— Заключен — рече тя най-накрая. — Къде е ключът, дебеланко?
— Ами… няма ключ — каза Двуцветко.
— Има ключалка — изтъкна тя.
— Ами да, но ако иска да стои заключен, просто си стои заключен — неловко заобяснява Двуцветко.
Херена забеляза подигравателната усмивка на Ганшъ. Изръмжа.
— Искам го отворен — каза. — Ганшъ, имай грижата.
Тя тръгна обратно към огъня.
Ганшъ извади дълъг и тънък нож и се наведе близо до лицето на Двуцветко.
— Тя го иска отворен — каза. Погледна към другия и се ухили.
— Иска го отворен, Уиймз.
— Ъхъ.
Ганшъ бавно размаха ножа пред лицето на Двуцветко.
— Виж какво — търпеливо подхвана Двуцветко, — май не разбираш. Никой не може да отвори Багажа, ако той е в настроение да стои заключен.
— Ах, да, забравих — замислено рече Ганшъ, — разбира се, това е магически сандък, нали така беше? С малки краченца, така казват. Я погледни Уиймз, да виждаш крачета от онази страна? Не?
Опря ножа си до гърлото на Двуцветко.
— Наистина съжалявам. Уиймз също. Той не говори много, но правим следното — къса хората парче по парче. Така че, отваряй сандъка!
Извърна се и ритна сандъка отстрани. Появи се дълбока цепнатина.
Нещо лекичко изщрака.
Ганшъ се ухили. Бавно, замислено, капакът се повдигна. На далечната светлина от огъня лъсна злато — купища злато — на плочки, верижки и монети, тежки и бляскави на фона на мерджелеещите се сенки.
— Много добре — тихо промълви Ганшъ.
Погледна назад към нищо неподозиращите хора край огъня, които май крещяха нещо на някого извън пещерата. После погледна замислено Уиймз. Устните му беззвучно се движеха от непривичното за него усилие да изчислява наум.
Погледна надолу към ножа си.
Сетне подът се размърда.
— Чух някого — каза един от мъжете. — Там долу, между ъ-ъ, скалите.
Гласът на Ринсуинд идеше от тъмнината под тях.
— Слушайте — започна той.
— Какво? — подкани Херена.
— В голяма опасност сте — извика Ринсуинд, — трябва да изгасите огъня!
— Не, не — каза Херена. — Грешиш, ти си в опасност. А огъня ще си остане.
— Този голям стар трол…
— Всички знаят, че тролите не се доближават до огъня — прекъсна го Херена. Тя кимна и двама мъже издърпаха сабите си и се шмугнаха в мрака навън.
— Абсолютно вярно! — отчаяно изкрещя Ринсуинд. — Само че точно този трол няма как да го направи, нали разбирате?