Ринсуинд си пое дълбоко въздух.
Той вдигна ръце в класическа поза, която бе научил преди години, и каза дрезгаво:
— Отдръпнете се! Ако ли не, ще ви натъпча догоре с магия!
— Магията е изгубила силата си — каза мъжът. — Звездата я е отнела. Всичките фалшиви магьосници изприказваха странните си думи и сетне нищо не се случи, и те гледаха с ужас ръцете си, и само на малцина все пак им стигна акъла да избягат.
— Не се шегувам — каза Ринсуинд.
Ще ме убие, помисли си той. Край. Не мога даже и да блъфирам повече. Хич ме няма в магията, хич ме няма в блъфирането, аз съм само един…
Магията се размърда в главата му. Усети как тя се стече в мозъка му като ледена вода и се приготви за действие. Студена тръпка побягна надолу по ръката му.
Ръката му се вдигна от само себе си и той усети как собствената му уста се отваря и затваря, как собственият му език се движи и един глас, който не беше негов, глас стар и сух, изрича срички, които пухтят във въздуха като облаци пара. Изпод ноктите му проблясна октаринов пламък, който започна да се увива около ужасения човек, докато той изчезна в студен, ръсещ искри облак, който се издигна над улицата, дълго се задържа там и накрая избухвайки, изчезна. Не остана даже вълмо мазен дим. Ринсуинд впери ужасен поглед в ръката си. Двуцветко и Бетан го сграбчиха от двете страни и го поведоха бързо през удивената тълпа към улицата. В един болезнен момент и двамата избраха да тръгнат в различни посоки, но накрая забързаха заедно, като краката на Ринсуинд почти не докосваха калдъръма.
— Магия — проломоти той развълнувано, опиянен от силата си. — Аз направих магия…
— Точно така — успокояващо се съгласи Двуцветко.
— Искате ли да ви направя едно заклинание? — попита Ринсуинд. Насочи пръста си към едно минаващо куче и рече: „Уииии!“ То го изгледа обидено.
— По-добре накарай краката си да бягат много по-бързо — мрачно каза Бетан.
— Дадено! — смотолеви Ринсуинд. — Крака! Бягайте по-бързо! Хей, я гледай, изпълняват!
— Имат повече акъл от тебе, затова — смъмри го Бетан. — Сега накъде?
Двуцветко се взря в лабиринта от улички около тях. Малко по-нататък се чуваха непрекъснати крясъци.
Ринсуинд се освободи от тях залитайки и несигурно заплете крака надолу по най-близката улица.
— Мога да го правя! — крещеше неистово. — Само се пазете, всички вие…
— Той е в шок — каза Двуцветко.
— Защо?
— Никога преди не е успявал да направи магия.
— Но той е магьосник!
— Всичко това е малко по-сложно — говореше Двуцветко, гонейки Ринсуинд. — Във всеки случай не съм сигурен, че това всъщност бе той. Изобщо не приличаше на неговия глас. Ела тук, стари приятелю.
Ринсуинд го погледна с обезумели, невиждащи очи.
— Теб ще превърна в розов храст — рече.
— Да, да, много хубаво. Само ела — успокоително го придумваше Двуцветко, като лекичко го дърпаше за ръката.
От няколко улички се чу топуркане и изневиделица, срещу им настъпиха десетина здездни.
Бетан сграбчи отпуснатата ръка на Ринсуинд и заплашително я вдигна нагоре.
— Не се приближавайте повече! — изписка тя.
— Точно така! — извика Двуцветко. — Имаме си магьосник и не се боим да го използваме!
— Не се шегувам — изписка Бетан, завъртайки Ринсуинд за ръката като шпил.
— Така! Ние сме въоръжени до зъби! Какво? — недочу Двуцветко.
— Попитах къде е Багажът — просъска Бетан зад гърба на Ринсуинд.
Двуцветко се огледа наоколо. Багажът го нямаше.
Ринсуинд, обаче, произвеждаше желания ефект върху звездните хора. Неопределено размахваната му ръка бе посрещната като въртяща се коса и те се опитваха да се скрият един зад друг.
— Е, къде е изчезнал?
— Откъде да знам? — почуди се Двуцветко.
— Нали е твоят Багаж?
— Често не знам къде ми е Багажът, такава е участта на туриста — обясни Двуцветко. — Както и да е, той често се запилява нанякъде сам. Сигурно е по-добре да не се питаме защо.
Тълпата започна да загрява, че нищо не се случва и че Ринсуинд не е в състояние да запраща обиди, камо ли пък магически огън. Те се приближиха, като предпазливо наблюдаваха ръцете му.
Двуцветко и Бетан отстъпиха назад. Двуцветко се огледа.
— Бетан?
— Какво? — попита Бетан, без да сваля очи от настъпващите фигури.
— Улицата е без изход.
— Сигурен ли си.
— Мисля, че мога да разпозная тухлена стена от пръв поглед — засегна се Двуцветко.
— Значи край, а? — попита Бетан.
— Мислиш ли, че може би, ако обясня…
— Не.
— Аха.
— Мисля, че тези не са от хората, които се вслушват в обяснения — добави Бетан.