— Това? — възмути се Бетан. — Не бях го купила, ако ще да прибавиш към него един калпак рубини, и …
— Аз ще го купя. Колко струва? — бързо се намеси Двуцветко бъркайки в джобовете си. Лицето му помръкна.
— В същност нямам никакви пари — сети се той. — В Багажа ми са, но ще…
Чу се сумтене. Главата зад тезгяха изчезна и се появи отново зад асортимента от четки за зъби.
Принадлежеше на много дребно човече, което почти не се виждаше зад зелена престилка. Изглеждаше много разстроено.
— Нямате пари? — възмути се. — Влизате в магазина ми…
— Не искахме да влизаме — бързо вмъкна Двуцветко — Не забелязахме, че е там.
— Нямаше го — твърдо отсече Бетан. — Магически е, нали?
Дребният продавач се поколеба.
— Да — неохотно призна той. — Малко.
— Малко? — не се отказа Бетан. — Малко магически?
— Добре де, доста тогава — призна той, отстъпвайки назад. — Е добре — съгласи се, тъй като Бетан продължаваше да го фиксира гневно. — Магически е. Искам, не искам, това е. Да не би пак да се е появила и изчезнала проклетата врата, а?
— Да, а и никак не ни харесва това нещо на тавана.
Той погледна нагоре и се намръщи. После потъна в една украсена с мъниста врата, полускрита сред купища стока. След дълго дрънчене и бръмчене черният глобус изчезна в сенките. Смениха го, едно след друго, китка билки, подвижна реклама на нещо, което Двуцветко никога не беше чувал, но което очевидно беше питие преди лягане, бойни доспехи и препариран крокодил с правдиво запечатано изражение на ужасна болка и изненада.
Продавачът отново се появи.
— По-добре ли е? — попита.
— Има подобрение — поколеба се Двуцветко. — Най ми харесаха билките.
В този момент Ринсуинд изпъшка. След малко щеше да се събуди.
Съществуват три общи теории, които обясняват явлението пътуващи магазини, известни още под родовото название tabarnac vagantes.
Първата приема, че преди много хиляди години в мултивоелената еволюирали вид хора, чийто единствен талант бил да купуват евтино и да продават скъпо. Не след дълго те контролирали огромна галактическа империя, или както те я наричали — Империалмаг, и по-напредналите индивиди от този вид открили начин да оборудват собствените си магазини с уникални изстрелващи устройства, които можели да разрушават тъмните стени на самото пространство и да откриват необятни нови пазари. И дълго след като световете на Империалмага загинали от топлинна смърт в своята вселена, след една последна предизвикателна огнена разпродажба, пътуващите звездни магазини все още упражняват своята търговия, прояждайки си път през страниците на времепространството като червей през тритомен роман.
Втората твърди, че те са създание на благосклонната Съдба, натоварени с мисията да доставят точно каквото трябва, когато трябва.
Третата е, че те са просто един хитър начин да се избегнат различни разпоредби, задължаващи магазините да затварят в неделя.
Всички тези теории, колкото и да се различават, имат две общи характеристики: дават обяснение на наблюдаваните факти и са абсолютно и съвършено погрешни.
Ринсуинд отвори очи и полежа известно време, гледайки нагоре към препарираното земноводно. Не беше най-доброто нещо за гледане, когато се събуждаш от неспокоен сън…
Магия! Значи това било чувството! Нищо чудно тогава, че Магьосниците не се занимават много-много със секс!
Ринсуинд знаеше какво представлява оргазмът, разбира се, на времето си бе изпитал няколко, понякога дори и в компания, но нищо от преживяното даже не се доближаваше до този напрегнат горещ миг, когато от всеки един нерв в тялото му бе потекъл синкаво-бял огън и от пръстите му бе изригнала сурова магия. Тя изпълва и възнася, и човек се спуска по издигащата се, извиваща се вълна от стихийна сила. Нищо чудно, че магьосниците се борят за власт…
И така нататък. Макар че го беше направила Магията в главата му, не Ринсуинд. Наистина започваше вече да мрази тая Магия. Сигурен беше, че ако тя не беше изплашила и прокудила всички заклинания, които се бе опитвал да научи, той можеше да стане приличен магьосник на лично основание.
Някъде в облъсканата душа на Ринсуинд, червеят на бунта оголи остри зъби.
Така, помисли си той. Отиваш обратно в Октаво при първа възможност.
Привдигна се.
— Къде сме, по дяволите? — пророни той, като хвана главата си, за да не експлодира.
— В един магазин — скръбно промълви Двуцветко.
— Надявам се, че продава ножове, щото ми се ще да си отрежа главата — каза Ринсуинд. Нещо в изражението на двамата срещу му го отрезви.