— Това беше на майтап — поясни. — До голяма степен на майтап, поне. Защо сме в този магазин?
— Не можем да излезем — отвърна Бетан.
— Вратата изчезна — добави услужливо Двуцветко.
Ринсуинд се изправи, малко несигурно.
— Аха — рече той — Един от онези магазини?
— Добре, де — подразни се продавачът. — магически е, да, пътува насам-натам, да, не, няма да ви кажа защо…
— Може ли чаша вода, моля? — прекъсна го Ринсуинд.
Продавачът, изглежда, се обиди.
— Първо нямат пари, после пък искат чаша вода — заяде се той, — това е някак…
Бетан изсумтя и тръгна към човечето, което се опита да отстъпи назад. Беше твърде късно. Тя го вдигна за връзките на престилката му и отблизо впери гневен поглед в него. Макар и с окъсана рокля, макар и с разрошена коса, за миг тя се превърна в символ на жената изобщо, заловила мъж, от чиято намеса зависи накъде ще се наклонят везните на живота.
— Времето е пари — изсъска тя. — Давам ти трийсет секунди да му донесеш чаша вода. Мисля, че се споразумяхме, а ти?
— Виж ти — прошепна Двуцветко. — Тя била истинска фурия, като се ядоса, а?
— Да — без ентусиазъм са съгласи Ринсуинд.
— Добре, добре — прие продавачът, видимо уплашен.
— И после можеш да ни пуснеш да си вървим. — добави Бетан.
— Нямам нищо против, аз и без това не бях отворил магазина, спрях само за няколко секунди да се ориентирам и вие веднага ме нападнахте!
Той продължи да мърмори докато минаваше през манистената завеса и се върна с чаша вода.
— Специално съм я измил — рече, отбягвайки да срещне погледа на Бетан.
Ринсуинд погледна течността в чашата. Може и да е била чиста преди да я налее, но да я изпие сега, би означавало геноцид за хиляди невинни микроби.
Той внимателно я остави на пода.
— Сега аз хубавичко ще се измия — съобщи Бетан и се запъти към завесата.
Продавачът неопределено махна с ръка и умолително погледна Ринсуинд и Двуцветко.
— Не е лоша — каза Двуцветко. — Ще се жени за един наш приятел.
— Той знае ли?
— Май не върви бизнесът в звездните магазинчета, а? — попита Ринсуинд, възможно най-съчувствено.
Човечето потрепера.
— Няма да повярвате — отвърна то. — Искам да кажа, човек се научава да не очаква много, продаде нещичко тук-там, колкото да си изкара прехраната, нали разбирате? Но тези ваши хора напоследък, тези с нарисуваните по лицата им звезди ли, какво е, ами че още не съм отворил магазина и те вече заплашват да го изгорят. Бил прекалено магически, казват. Ами магически ще е, разбира се, викам им, какво друго да е?
— Значи са много наоколо, така ли? — попита Ринсуинд.
— По целият Диск, приятел. Не ме питай защо.
— Мисля, че една звезда ще се сблъска с Диска — обясни му Ринсуинд.
— И ще се сблъска ли?
— Много хора смятат така.
— Срам и позор. Вървеше ми бизнесът тука. Прекалено магически викат! Какво лошо има в магията, ето това бих искал да знам?
— Какво ще правиш? — попита Двуцветко.
— А, ще отида в някоя друга вселена, наоколо вселени колкото щеш — безгрижно отвърна продавачът. — Мерси, че ми казахте за звездата, де. Да ви откарам ли до някъде?
Магията ритна Ринсуинд в мозъка.
— Ъъ, не — каза той. — Мисля, че може би е по-добре да останем. Да го преживеем, нали така?
— Не ви е страх от тая работа със звездата, значи?
— Звездата е живот, не смърт — рече Ринсуинд.
— Как така?
— Как какво?
— Пак го направи! — извика Двуцветко, сочейки го обвинително с пръст. — Казваш неща и после не знаеш, че си ги казал!
— Казах само, че е по-добре да останем — каза Ринсуинд.
— Каза, че звездата била живот, не смърт. — припомни му Двуцветко. — Гласът ти стана пресеклив и далечен. Нали така? — Обърна се към продавача за потвърждение.
— Истина е — рече човечето. — Стори ми се също, че очите му малко се кръстосаха.
— Значи е от магията — каза Ринсуинд. — Опитва се да ме превземе. Тя знае какво ще се случи и мисля, че иска да отиде в Анкх — Морпорк. И аз искам да отида там — добави предизвикателно той. — Можеш ли да ни закараш там?
— Това големият град на река Анкх ли е? Един такъв разпръснат, мирише на помийни ями, нали?
— Историята му е древна и достойна — рече Ринсуинд с леденостуден глас, пропит с чувство на обиден патриотизъм.
— На мене не ми го описа така — оплака се Двуцветко. — Каза ми, че е единственият град, който всъщност бил в упадък още при основаването си.
Ринсуинд изглежда се смути.
— Да, но там е моя дом, нали разбираш?
— Не — каза продавачът — не съвсем. Винаги съм казвал, че домът е там, където си закачил шапката.